Ю Несбё - Нож

И Бьорн носеше белезите от тези случки. Естествено, че ги носеше. Разочарованието от предателството, което трябваше да предвиди, и от несъстоялия се удар. Той само доказа колко основателни са твърденията на Ендре за него, а именно: по-силен от срама, че не си достатъчно мъжкар, е само страхът да бъдеш мъж.

Нима онази случка, с Ендре, продължаваше да го комплексира и до днес? Имаше ли някаква причинно-следствена връзка между нея и убийството на Ракел? Нима с течение на времето у него се бе натрупвала агресия, агресия и пак агресия, готова да изригне при следващото понесено унижение? Нима при убийството на Ракел Бьорн бе отприщил злобата заради онзи юмрук, който така и не заби в лицето на Ендре?

Унижението. То го тласна от една крайност в друга. Откритието, че детето не е негово, срина цялото щастие от бащинството. Когато родителите му и двете му сестри отидоха на свиждане в болницата при Катрине, Бьорн и бебето, новоизлюпеният татко щеше да се пръсне от гордост. Сестрите му станаха лели, родителите му — баба и дядо. Не че не си бяха такива и от преди това. Бьорн беше най-малък в семейството и двете му сестри го изпревариха с децата, но въпреки това радостта беше голяма. Явно са се съмнявали дали изобщо някога ще стане баща, даде си сметка той. Майка му често повтаряше, че живее като ерген и това не вещае нищо добро. Роднините му харесаха много Катрине. Е, при първите няколко гостувалия в Тутен нейното открито, прямо бергенско поведение и многословието й се сблъскаха с по-мудния, мълчалив и интровертен тутенски темперамент, но с времето Катрине и родителите на Бьорн намериха общ език. А на първата Коледа, на която Катрине им гостува и се появи издокарана за празника, майката на Бьорн го смушка в ребрата и го изгледа със смесица от възхищение и изненада. Сякаш с погледа си го попита: как точно ти успя да забиеш това парче?

О, определено се гордееше много. Дори прекалено. И се затрудняваше да прикрива гордостта си. Накрая тази негова гордост подтикна Катрине да се запита същото: Как точно той успя да ме свали? И тя скъса с него. Тогава Бьорн се постара да не нарича постъпката й точно с този глагол. Прие го като временна почивка във връзката, глътка въздух, пристъп на клаустрофобия. Не би понесъл друга представа за раздялата им. И Катрине наистина се върна след няколко седмици — или бяха два месеца? Не си спомняше точно. Беше изтрил този период от съзнанието си. При всички случаи обаче съвпадаше с времето, когато си мислеха, че са разкрили Вампириста. Катрине забременя отведнъж. Сякаш току-що се бе събудила от сексуална летаргия и Бьорн си помисли, че навярно кратката почивка не е била лоша идея; понякога двама души имат нужда да прекарат известно време разделени, за да осъзнаят колко много държат един на друг. Детето, заченато при радостта от подновяването на отношенията им, възроди връзката им. Така гледаше той на нейната бременност. С това дете Бьорн обиколи цял Тутен, гостува на семейството си, на приятели, на близки и далечни роднини; разнасяше и показваше Герт като трофейна купа, като доказателство за мъжествеността си — за онези, които са се съмнявали в нея. Беше идиотско, но всеки заслужава правото веднъж-дваж в живота си да се държи като идиот.

А после дойде унижението.

Беше непоносимо. Така се чувстваше и по време на издигане или снижаване на самолета, когато тесните му ушни канали и носни проходи не успяваха да изравнят налягането и Бьорн имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Нещо повече: донякъде искаше тя да се пръсне.

Беше готов на всичко само и само тези болки да свършат. А те, когато вече си мислиш, че са достигнали своя пик, се усилват още повече. И те докарват до лудост. Готов си да скочиш от самолета, да се застреляш в слепоочието. В тази задача има само една променлива: болката. А смъртта е единствената спасителна константа. Твоята смърт, смъртта на другите. В заблуждението си Бьорн си мислеше, че болката му ще отшуми, ако друг — Хари например — изпита болка, равна по сила на неговата. Както в самолета болката отшумява, когато налягането от двете страни на тъпанчето се уравновеси.

Бьорн сгреши.

Да убие Ракел, се оказа по-лесно, отколкото очакваше. Навярно защото отдавна го беше планирал — чисто техническия аспект от убийството, „работните задачи”, както се изразяват спортистите. Десетки пъти го бе прехвърлял през ума си и когато настъпи моментът да го осъществи, донякъде имаше чувството, че то се разиграва само в ума му, че е един вид страничен наблюдател. Точно в съответствие с възстановката на Хари, след престъплението Бьорн се бе измъкнал от къщата на Ракел и се бе спуснал по улица „Холменколен”, но — тук Хари грешеше — не бе продължил към „Сьоркедал”, а наляво по „Сташунсвайен” и после по улица „Бьорн”. Лъкатушейки по тесни улички, стигна до квартал „Виндерен”, където пешеходците не се набиват на очи. Първата нощ спа като къпан. Не успя да го събуди дори Герт, който, по думите на Катрине, врякнал от пет сутринта. Явно изтощението си бе казало думата. Втората нощ обаче не спа добре. Но едва в понеделник, когато видя Хари на местопрестъплението, Бьорн започна да съзнава какво е направил. Хари напомняше опожарен храм. Бьорн си спомняше кадрите от палежа на старинната дървена църква във Фантофт през 1992-ра — сатанист подпали храма в шест сутринта, на шестия ден от седмицата в шестия месец от годината. В бедствията има някаква прелест, нещо, което приковава поглед ти като магнит. Стените и покривът изгоряха и оголиха скелета на църквата, нейната основна конструкция и сърцевина — голи, автентични. Същото се случи и с Хари в дните след убийството. И Бьорн не можеше да откъсне очи от него. Разкри се истинската, жалката същност на Хари. Бьорн се превърна в пироман, прехласнат от размера на нанесените от него опустошения. Същевременно обаче гледката му причиняваше страдание. Той също гореше. Подозираше ли от самото начало, че ще стане така? Преднамерено ли изля последните капки от бензина върху себе си, съзнателно ли застана толкова близо до Хари, та и той, Бьорн, да изгори в пожара? Или очакваше Хари и Ракел да изчезнат, а той да продължи напред, да се грижи за семейството си, да го превърне в свое, да възстанови вътрешната си цялост?