Ю Несбё - Нож

— Андреас пее… — Гневът в погледа й замря и тя млъкна.

— Той призна, че е излизал с теб няколко пъти. По време на една от срещите ви се запознал с майка ти. — Хари погледна в бележника си. Не защото беше забравил какво пише там — всъщност нищо, — а за да забави темпото на разговора, да й позволи да си поеме глътка въздух.

— С Андреас бяхме гаджета. — Гласът на Сара притрепери.

— Не и според него. По негови думи просто… — Хари отдръпна глава назад, уж за да прочете по-добре онова, което изобщо не стоеше в бележника му. — … сте преспали два-три пъти.

Сара потръпна.

— Но ти си започнала да му досаждаш, посочва той в показанията си. А Андреас е знаел от опит, че от фенка до вманиачена преследвачка има само една крачка. Много по-просто е да имаш неангажираща връзка със зряла омъжена жена, която не си въобразява разни глупости… Идеален начин да внесеш малко тръпка в делника. Да добавиш щипка пикантност към рибените кюфтета. Андреас се изрази точно така. Щипка пикантност към рибените кюфтета.

Хари вдигна поглед към Сара.

— Не баща ти, ти си взела телефона на майка ти. И си разбрала, че с Андреас са любовници.

Хари се запита как съвестта му приема случващото се: той прегазваше деветнайсетгодишно момиче без адвокат; тийнейджърка с разбито сърце, предадена от майка си и от мъж, за когото си бе въобразила, че е неин.

— Баща ти е не просто самопожертвователен, Сара. Той е и умен. Наясно е, че най-добрата лъжа се доближава максимално до истината. Лъжа е, че баща ти е отскочил до местната бакалия да купи едно-друго за вечеря, а после се е върнал, видял е есемесите в телефона на майка ти и я е убил. Истината е следната: докато той е бил в магазина, ти си прочела съобщенията. По-нататък, ако сменим в доклада името на баща ти с твоето, ще получим съвсем достоверно описание на събитията, разиграли се в кухнята. Скарали сте се, тя ти е обърнала гръб и е тръгнала да излиза. Ти знаеш къде стои ножът. Останалото е станало от само себе си. Когато баща ти се е прибрал и е видял какво се е случило, двамата сте скроили план как да те прикрие.

Хари не забеляза реакция в погледа й. Само упорита, тягостна, черна омраза. Установи, че съвестта му приема този разпит съвсем безболезнено. Едно е да си тийнейджър в страна от Третия свят и да убиеш човек, защото властите са ти тикнали оръжие в ръцете и са ти промили мозъка, че се биеш за родината си. Съвсем друго е да убиеш майка си и да оставиш невинния си баща да си сложи главата в торбата заради теб. Сара определено нямаше да се присъедини към призраците на онези, които навестяваха Хари в кошмарите му.

— Андреас ме обича — прошепна тя. Устата й сякаш беше пълна с пясък. — Но мама се постара да ми го отнеме. Прелъсти го само и само за да не бъда с него. Мразя я. Направо… — В гърлото й напираха сълзи. Аха-аха да заплаче.

Хари притаи дъх. Лавината тръгна. Трябваха му още само няколко думи на запис, но рукнеха ли сълзите, щяха да прекъснат излиянията й и това прекъсване криеше риск стихията да спре.

Сара повиши глас. Гневът явно надделя.

— … ненавиждам проклетата кучка! Трябваше да я наръгам не тринайсет, а сто пъти! И да накълцам проклетото й лице, с което шибанячката толкова се гордееше!

— Ахъм. — Хари се облегна назад на стола. — Ще ти се да я беше убила по-бавно, така ли?

— Да!

Признание за извършено убийство. Тъчдаун. Хари хвърли бърз поглед към прозорчето и видя, че Трюлс Бернтсен се е събудил и е вдигнал доволно палец. Хари обаче не се радваше. Тъкмо обратното. Емоционалният подем, обзел го само преди няколко секунди, отстъпи пред безсилно униние, разочарование. Чувството не му беше непознато. Обикновено се появяваше след продължителен лов, когато се нагнетява очакване виновникът да бъде разкрит и да бъде извършен арест, който да доведе до въжделената развръзка и да разреди напрежението. Съпътстваше го представата, че това разплитане на случая ще внесе промяна, ще направи света малко по-добър. А вместо това го връхлиташе следразкривателска депресия, включваща ново посягане към чашката и дни или седмици, удавени в алкохол. Хари си внушаваше, че състоянието наподобява разочарованието на серийния убиец, когато убийството не му носи дълбоко удовлетворение, а само усещане за фиаско, което със заповедността на камшик го подтиква отново да тръгне на лов. Вероятно по тази причина Хари изпита мимолетно като проблясък горчиво отчаяние, сякаш за миг седна отсреща, на стола на Сара.

— Направо избихме рибата — отбеляза Трюлс Бернтсен в асансьора на път към Отдела за борба с насилието на шестия етаж.