Ю Несбё - Нож

— Да, вече си отговорила на тези въпроси, Сара. — Хари погледна деветнайсетгодишната девойка, седнала срещу него в тясната зала за разпит, напомняща стая от кукленски комплект.

В контролната зала Трюлс Бернтсен седеше със скръстени ръце и се прозяваше. Минаваше два следобед. Бяха тук от час и Сара вече проявяваше известни признаци на нетърпение, докато Хари настояваше да уточнят хода на събитията, но иначе не показваше никакви емоции — дори когато Хари прочете на глас от доклада какви тежки разкъсвания е получила майка й вследствие от нанесените тринайсет прободни рани с нож.

— Както ти казах, двамата с полицай Бернтсен поехме случая и държим да си изясним фактическата обстановка. И така: баща ти помагаше ли в готвенето? Питам, защото много бързо е извадил най-острия кухненски нож. Явно е знаел в кое точно чекмедже се намира.

— Не, татко не помагаше — натърти Сара с още по-явно недоволство. — Той готвеше. Помагах му само аз. Майка все я нямаше.

— Къде ходеше?

— На срещи с приятелки. Във фитнеса. Поне така ни казваше.

— Видях нейни снимки. Била е в отлична физическа форма. Поддържала се е в младежки вид.

— Все тая. Умря млада.

Хари чакаше. Остави отговора й да увисне във въздуха. Сара направи гримаса. Хари и преди се беше сблъсквал с опечалени близки на починал, които се борят срещу скръбта като срещу враг, все едно е досадна неприятност и трябва да бъде надхитрена. Един от начините е да омаловажиш стойността на загубата, да принизиш покойния. Хари обаче подозираше, че в случая се касае за друго. Преди разпита посъветва девойката да доведе адвоката си, но тя отказа. Искала да приключат възможно най-бързо, така каза. Имала си планове.

Напълно разбираемо. Да, беше изгубила майка си, ала на деветнайсет човек бързо се приспособява. А и животът продължава. Пък и случаят беше разкрит. Навярно от това бе продиктувано спокойствието в поведението й. Затова показваше истинските си чувства. Или липсата на такива.

— Ти не тренираш толкова усилено като майка си — отбеляза Хари. — Поне що се отнася до тичането.

— Нима? — отговори тя с половин усмивка и вдигна глава към Хари. Самоуверената усмивка на младо момиче от поколение, което смята за слаби хората, били с нормално тегло по времето на Хари.

— Разгледах маратонките ти. Почти не личи да са носени. Причината не е, че са нови, защото преди две години престанаха да ги произвеждат. Имам същия модел.

— Е, сега вече ще ми остава повече време за тичане — вдигна рамене Сара.

— Да, баща ти ще лежи дванайсет години в затвора и няма да ти се налага да му помагаш в готвенето.

Хари я погледна и установи, че е успял да улучи. Устата й се отвори, а покритите с черен туш мигли запърхаха нагоре-надолу, докато мигаше на парцали.

— Защо ме излъга? — попита Хари.

— К… какво?

— Каза, че си тръгнала от къщи и си бягала до най-високата точка на парка, после си се спуснала покрай ресторанта и си се прибрала — всичко за трийсет минути. Снощи пробягах същото трасе. Отне ми близо четирийсет и пет минути, и то при положение че съм трениран бегач. Говорих с полицая, посрещнал те пред вратата, когато си се прибрала от кроса. Отрече да си била потна или силно запъхтяна.

Сара се понадигна на стола от отсрещната страна на тясната маса и несъзнателно се взря в червената лампичка над микрофоните — знак, че диктофонът е включен.

— Добре де. Не стигнах чак до горе.

— А докъде?

— До статуята на Мерилин Монро.

— В такъв случай и ти като мен си бягала по чакълестата алея. Когато се прибрах, в подметките ми се бяха набили камъчета. Извадих цели осем. А твоите подметки са съвсем чисти.

Хари не помнеше осем ли са били камъчетата, или три, например. Но споменаването на точна бройка придаваше допълнителна необоримост на твърденията му. По изражението на Сара прецени, че е постигнал желания ефект.

— Изобщо не си тичала до парка „Екебер”, Сара. Наистина си излязла от къщи в часа, посочен в показанията ти — 20,15. Няколко минути по-късно баща ти се е обадил в полицията и е заявил, че е убил майка ти. Навярно си обиколила квартала, колкото да се увериш, че полицията е пристигнала, и си се върнала — както те е инструктирал татко ти, нали?

Сара не отговори. Продължаваше да мига на парцали. Хари забеляза колко са се разширили зениците й.

— Говорих с Андреас — мъжа, с когото майка ти е имала връзка. Подвизава се под артистичния псевдоним Бум-Бум. Май не пее толкова добре, колкото свири на дванайсетструнна китара.