Ю Несбё - Нож

Ерлан Мадсен допря длани и си преплете пръстите. Обикновено действието ознаменуваше края на дежурните любезности с клиента и настъпваше време да преминат към същинската част. Дълго време го правеше несъзнателно, но в даден момент си даде сметка за този свой ритуал и се поразрови тук-там. Откри, че според специалистите по история на религиите той води началото си от времената, когато завързвали ръцете на пленниците със стебла на растения или с въже и с годините ръцете със сплетени пръсти са се превърнали в символ на покорство. В древната Римска империя, вдигайки сплетените си ръце, войник от победената армия показвал, че се предава и моли за милост. Християнската молитва за милост към всемогъщ Бог всъщност се придружава от същия жест. Значеше ли това, че преплитайки пръсти, Ерлан Мадсен показва покорство пред клиента? Едва ли. По-скоро с този жест психологът изразяваше подчинението си — в името на клиента — на спорните авторитети и менящите се догми в психологията, както свещениците, ветропоказатели на богословската наука, молят паството си да отхвърли вчерашните абсолютни истини в полза на днешните. Но докато свещениците, сплитайки ръце, започваха с „нека се помолим”, обичайното встъпление на Мадсен гласеше:

— Да започнем откъдето свършихме миналия път.

Той изчака Руар Бор да кимне и продължи:

— Да поговорим за убиването. Ти се самоопредели като… — Мадсен погледна в записките си. — … изрод. Защо се смяташ за такъв?

Бор се прокашля и Мадсен забеляза, че и клиентът е сплел ръце. Несъзнателно подражание — често срещана поведенческа реакция.

— Рано осъзнах, че съм изрод, защото много исках да убивам…

Ерлан Мадсен се опита да запази неутралното си изражение, да не издаде с какво нетърпение очаква продължението, а да демонстрира откритост, благоразположение, да вдъхне доверие и липса на каквато и да било осъдителност. Не е любопитен, не е жаден за пикантерии, не се стреми да изтръгне от клиента си интригуваща история. Ако беше напълно откровен със себе си обаче, Мадсен трябваше да признае, че е очаквал с неистов трепет точно този сеанс, точно този разговор, на точно тази тема. От друга страна, къде е казано, че определено ключово преживяване за клиента не бива да представлява развлечение за терапевта? Нещо повече, след обстоен размисъл Мадсен стигна до извода, че за психичното здраве на клиента е полезно, дори задължително, да бъде провокирано любопитството на всеки психолог с претенции за професионализъм, който се ръководи от мисълта за благото на същия този клиент.

И съответно е съвсем естествено въпроси, важни за неговия клиент, да предизвикват интереса на Мадсен, защото той е отдаден специалист. И сега, след като беше уточнил кое е причина и кое — следствие, той не само сплете пръсти, а и притисна дланите си една към друга.

— Много исках да убивам — повтори Руар Бор, — но не можех. Затова се смятам за изрод.

И млъкна. Мадсен започна да брои наум, за да не избърза с намесата си. Четири, пет, шест…

— Не си можел?

— Точно така. Мислех си, че мога, но грешах. Към въоръжените сили работят психолози, натоварени със задачата да обучават войниците да убиват. Но частите със специално предназначение — като Норвежкия антитерористичен отряд — не ползват техните услуги. Опитът показва, че кандидатите да постъпят в състава на спецчастите са толкова силно мотивирани да убиват, че би било чиста загуба на време и средства да се наемат психолози. Аз също се чувствах мотивиран. Мислите и емоциите, които изпитвах по време на тренировъчните учения, свързани с елиминиране на противник, не показваха да изпитвам резерви към акта на убиване. Тъкмо обратното, бих казал.

— Кога откри, че не си в състояние да убиваш?

Бор си пое дъх.

— Докато участвах в акция с американски спецчасти в иракския град Басра. Използвахме змийската тактика; взривихме врата, за да щурмуваме къща, откъдето дежурният на нашия наблюдателен пост ни докладва, че са дошли изстрели. Вътре заварихме момиче на четиринайсет-петнайсет години в синя рокля. Лицето й беше посивяло от прахоляка от експлозията. Държеше калашник, голям кажи-речи колкото нея. Насочи го срещу мен. Опитах се да я застрелям, но се вцепених. Заповядах на показалеца ми да дръпне спусъка. Той не се подчини. Проблемът сякаш идваше не от главата, а от мускула. Момичето откри огън. Явно е била още заслепена от пушилката, защото куршумите се забиха в стената зад мен. Спомням си как отломки зашибаха гърба ми. Продължавах да стоя вцепенен. Един от американците я гръмна. Телцето политна към диван, отрупан с шарени възглавнички. На масичката отпред имаше снимки, навярно на баба й и дядо й.