Ю Несбё - Нож

— Какво каза шофьорът на автовлака? — попита Сун-мин Ларшен.

— Фордът кривнал в неговата лента. Шофьорът вероятно е бръкнал да потърси нещо в жабката или се е разсеял, после внезапно е установил какво предстои да се случи и в последния момент е завъртял волана и се е върнал в своята лента. Шофьорът на камиона твърди, че всичко станало много бързо. Погледнал в огледалото, за да се увери дали другият водач е овладял управлението на колата си. По шосето обаче не се виждала кола, а се намирали на прав участък. Затова човекът спрял и се обадил в полицията. По асфалта открихме протривни следи от гуми, а по мантинелата — бял лак. В леда зее дупка, пробита от колата.

— Каква е твоята версия? — попита Ларшен. Задуха вятър и той машинално притисна с ръка вратовръзката към гърдите си, макар да я държеше щипка с логото на „Пан Ам”. — Некадърно шофиране или опит за самоубийство?

— Опит? Нали ти казвам, сто процента е мъртъв.

— Но според теб възможно ли е да е искал да се блъсне в камиона и в последния момент да го е дострашало?

С високите си ботуши полицаят тъпчеше на място в мешавица от речна тиня и разкалян сняг. Погледна лъснатите до блясък маркови обувки на Ларшен. Поклати глава.

— Обикновено не ги дострашава.

— Кои?

— Онези, дето са поели по зеления път, както наричаме този участък. Вече са решили и са много… — вдиша дълбоко — надъхани.

Ларшен чу пропукване на клони и се обърна. Катрине Брат, шефката на Отдела за борба с насилието, се спускаше надолу по склона на къси прибежки, подпирайки се на дърветата. Слезе, избърса си ръцете в черните си дънки. Сун-мин огледа внимателно лицето й, докато тя се ръкуваше с местния полицай.

Беше бледа. Току-що гримирана. Това означаваше ли, че е плакала по пътя от Осло дотук и в последния момент, преди да слезе от колата, си е сложила малко червило и спирала? Напълно възможно. С Хари бяха близки.

— Открихте ли трупа? — попита тя и кимна, когато Ян от Сигдал поклати глава.

Сун-мин вече се досещаше за следващия й въпрос: възможно ли е Хуле да е жив. И не сгреши.

— Значи, не знаем със сигурност дали е загинал?

Ян въздъхна тежко и пак нахлузи трагичната маска.

— Когато пада от височина двайсет метра, лекият автомобил достига скорост от седемдесет километра…

— Сигурни са, че е мъртъв — прекъсна го Сун-мин.

— А ти вероятно си тук, защото подозираш връзка с убийството на Ракел Фауке — каза Брат, без да го поглежда. Отправи взор към гротескната скулптура, каквато представляваше катастрофиралата кола.

„А ти не си ли тук по същата причина?” — канеше се да попита Сун-мин, но съобрази, че желанието на един началник-отдел да се появи на лобното място на свой служител едва ли може да се нарече странно. И все пак… Да шофираш близо два часа. С видими следи от плач по лицето. Навярно ги е свързвало нещо повече от чисто колегиални отношения?

— Ела да поседнем в колата ми — предложи той. — Нося кафе.

Катрине кимна, а Сун-мин стрелна Ян с поглед, с който недвусмислено му даде да разбере, че не е поканен да ги придружи.

Сун-мин и Катрине седнаха на предните седалки в спортното му беемве „Гран Купе”. Макар да му възстановяваха транспортните разходи, пак не беше на сметка да пътува с личния си автомобил, вместо със служебен на КРИПОС, но Сун-мин напълно споделяше мнението на баща си: животът е твърде кратък, за да се лишиш от удоволствието да караш хубава кола.

— Ей. — Брат провря ръка между седалките и погали кучето, което лежеше на задната седалка с глава, свряна между лапите, и ги гледаше печално.

— Каспаров е пенсионирано полицейско куче. — Сун-мин наля кафе от термоса в две картонени чаши. — Надживя стопанина си и аз го осинових.

— Значи обичаш кучета?

— Не особено, но у това има нещо специално. — Сун-мин й подаде едната чаша. — Дай сега по същество. Тъкмо смятах да арестувам Хари Хуле.

Докато отпиваше от кафето, Катрине Брат го разля. И то не защото пареше — в това Сун-мин беше сигурен.

— Да го арестуваш? — Тя взе подадената й носна кърпичка. — На какво основание?

— Обади ни се Сигюр Фройнд, специалист по триизмерно разчитане на видеозаписи и снимков материал. Случвало се е да прибягваме до помощта му, както впрочем и вие. Фройнд искаше да се увери, че са спазени всички формалности във връзка с експертизата, възложена му от Хари Хуле.

— Но защо се е обадил в КРИПОС, при положение че Хуле работи в моя отдел?

— Вероятно точно затова. По думите му Хари Хуле помолил фактурата за извършената услуга да бъде изпратена до домашния му адрес. Такава практика не съществува. И затова Фройнд държал да се увери, че всичко е изрядно. Освен това съобразил, че Хари Хуле е висок между метър и деветдесет и метър и деветдесет и пет — на толкова Фройнд е изчислил и ръста на мъжа от изследвания видеозапис. Специалистът поразпитал в Главното управление и разбрал, че Хуле кара форд „Ескорт”. Второ съвпадение с видеозаписа, Фройнд ни го изпрати. Кадрите са заснети с фотокапан — наричан още ловна камера — пред къщата на Ракел Фауке. Часът съвпада с предполагаемия час на убийството, фотокапанът е бил отстранен — навярно от единствения човек, който е знаел за неговото съществуване.