Ю Несбё - Нож

Започна да усеща въздействието на алкохола чак след като преполови бърбъна. Чувстваше се достатъчно дистанциран от предстоящото, но не с прекалено притъпена емоционалност, та да рискува да причини смъртта на невинни хора по пътя.

Зеленият път.

Преди два дни полицаят на местопроизшествието не уточни къде точно по областен път 287 се намира отсечката с емблематичното име, но това нямаше особено значение. Всяка от дългите отсечки по пътя беше годна да свърши работа.

Пред Хари се движеше камион.

Излизайки от следващия завой, Хари настъпи газта, изнесе се вляво и го изпревари. Видя, че е автовлак. Погледна в огледалото. Висока шофьорска кабина.

Увеличи още скоростта. Вдигна над сто и двайсет при разрешени осемдесет. Няколко километра по-нататък излезе на поредния прав участък. В края му имаше отбивка за отдих отляво. Хари даде мигач, пресече пътното платно, навлезе в празното място, подмина тоалетна и два контейнера за боклук и обърна. Приближи се до шосето и докато оглеждаше пътя, остави двигателя да работи на празни обороти. Въздухът трептеше над асфалта, все едно се намира в пустиня, а не в норвежка долина през март със заледена река зад мантинелата отдясно. Навярно алкохолът му играеше номера. Погледна бутилката с „Джим Бийм”. Слънчевата светлина блестеше матово в кехлибарената течност.

Някои твърдяха, че да сложиш край на живота си, било проява на малодушие.

Може, но се изисква и смелост.

Колкото не ти достига, можеш да си купиш срещу 209,90 във „Винмонополе”.

Отвинти капачката, ливна в гърлото си остатъка от бърбъна и пак затвори бутилката.

Ето така. Дистанциран точно колкото е необходимо. Смелост.

И по-важното: аутопсията щеше да покаже, че когато се е блъснал, непоправимият пияница е имал много високо съдържание на алкохол в кръвта и затова не е изключена вероятността неволно да е изгубил управление над колата. Още повече че ще липсва предсмъртно писмо или друго съобщение, навяващо на предположението Хари доброволно да е сложил край на живота си. Никакво самоубийство, никакви подозрения. Убиецът на съпругата си няма да хвърли позорно петно върху хора, които изобщо не го заслужават.

Ето, автовлакът вече се мержелееше в далечината. На около километър разстояние.

Хари погледна в лявото странично огледало. Шосето беше пусто — изцяло на разположение на форда и автовлака. Включи на първа и отпусна съединителя. Излезе на пътното платно. Погледна скоростомера. Не карай твърде бързо — това ще подхрани подозренията за самоубийство. А и не е нужно да шофира бясно. Думите на онзи полицай от мястото на злополуката бяха съвсем точни: ако лек автомобил се вреже челно с осемдесет-деветдесет километра в час в тежкотоварно превозно средство, обезопасителният колан и въздушните възглавници са безсилни да спасят живота на пътниците. Воланът буквално излиза през задната седалка.

Стрелката на скоростомера приближаваше деветдесет.

Сто метра за четири секунди, километър за четиресет. Ако автовлакът поддържа същата скорост, ще се срещнат след по-малко от двайсет секунди.

Петстотин метра. Десет… девет…

Хари не мислеше за нищо друго освен за непосредствената цел: да се забие право в радиаторната решетка на автовлака. Трябваше да се радва, че живее във времена, когато човек все още може да насочи колата си така, че да предизвика смъртта си, а вероятно и смъртта на водача отсреща. Това погребение обаче щеше да бъде единствено и само негово. Щеше да нагъне ламарината на автовлака и да бележи шофьора до живот, да му донесе кошмар, от който редовно ще се буди, но постепенно, с течение на годините, ще го сънува все по-рядко и по-рядко. Защото призраците избледняват. Ама наистина.

Четиристотин метра. Завъртя волана и навлезе в отсрещното платно. Опита се да симулира неволно кривване, та впоследствие шофьорът на автовлака да изрази мнение пред полицията, че водачът на леката кола е изгубил управление или е задрямал зад волана. Хари чу как воят на клаксона на автовлака става по-гръмък и по-писклив. Ето го и доплеровия ефект [31] Доплеров ефект — промяната на приеманата от наблюдателя честота и дължина на вълната, когато източникът и/или наблюдателят се движат един срещу друг. — Бел. прев. . Пронизителният звук на приближаваща смърт се вряза в слуха му с остротата на нож. И за да заглуши писъка, за да умре под съпровода на тази какофония, Хари се пресегна и усили радиото до дупка. Двеста метра. Тонколоните пукаха.