Ю Несбё - Нож

— Добре.

— Освен това отскочих до стъкларското ателие в Нитедал. Наистина правят много красиви чаши. Предложиха ми да изработят олекотена версия с логото на бар „Джелъси”. Поръчах двеста бройки.

— Последен въпрос. — Хари вече знаеше отговора. — Защо не си съобщил в полицията, че Ракел се е отбила в дома ти денонощие и половина преди убийството?

— Прецених, че неприятностите, които ще си навлека от евентуално замесване в разследване на убийство, не си заслужават, защото разследващите биха извлекли нищожна полза от моите сведения. Веднъж вече съм попадал под подозрение за убийство, когато бившата ми съпруга, без да съобщи на никого, неочаквано замина за Русия и тук я обявиха за изчезнала. В крайна сметка тя се обади, че е напуснала страната доброволно, но не беше никак приятно да се намираш под прицела на полицията, уверявам те. В крайна сметка заключих: ако за полицията е важно да разбере какво е правила Ракел денонощие и половина преди убийството, следователите ще проследят движението на телефона й, ще видят, че се е намирала в квартала и ще съберат две и две. Накратко, оставих всичко в ръцете на полицията. Постъпих егоистично. Давам си сметка, че е било редно да се обадя и да съобщя за идването й в дома ми.

Хари кимна. В спусналата се помежду им тишина чу часовник да тиктака някъде из къщата и се запита как така не е обърнал внимание на това при последното си посещение. Звучеше като таймер на бомба със закъснител. И му хрумна, че навярно е точно това — в главата му таймер отброява последните часове, минути, секунди.

Имаше чувството, че трябваше да мобилизира всичките си сили, за да се изправи. Извади си портфейла. Отвори го и надникна. Извади единствената банкнота — от петстотин крони — и я остави на масата.

— Защо ми ги даваш?

— За счупеното стъкло на вратата — обясни Хари.

— Благодаря.

Хари се обърна да си върви. Спря, пак се обърна и се загледа замислено в портрета на Сигрид Унсет.

— Имаш ли да ми върнеш ресто?

Рингдал се засмя.

— Поправката на прозореца ще струва най-малко петстотин…

— Прав си. Ще ти ги дам друг път. Успех с „Джелъси”. Сбогом!

Докато Хари вървеше надолу по улицата, кучешкият лай заглъхна, но тиктакането се усили.

Седнал в колата, Хари слухтеше.

Просветна му, че навярно тиктакането идва от сърцето му. От половината му сърце.

Тази половинка препускаше бясно.

От мига, когато видя окървавения нож на рафта в дома си.

Оттогава изминаха десет часа. През тези десет часа умът му трескаво търсеше отговори, изход, алтернатива на единственото намерено засега обяснение; луташе се насам-натам подобно на плъх под палубата на потъващ кораб, ала неизменно се озоваваше пред затворени врати и в задънени изходи, а междувременно нивото на водата непрекъснато се покачваше. И сърцето му биеше все по-лудешки, сякаш предчувстваше приближаващото. Сякаш знаеше, че трябва да побърза, ако иска да направи два милиарда удара — средно толкова пъти бие човешкото сърце за един живот. Защото Хари се беше събудил. И сега щеше да умре.

Сутринта — след хипнозата, но преди да потегли към Рингдал — Хари позвъни на вратата на апартамента под него. Гюле — ватман нощна смяна в градския транспорт — излезе само по боксерки, но не прояви раздразнение, че съседът му го безпокои в толкова ранен час. Навремето, когато Хари имаше собствен апартамент на третия етаж, Гюле не живееше в кооперацията. Затова Хари не го познаваше. На носа му се крепяха очила с кръгли стъкла и метални рамки, както по всичко личеше, преживели седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте и вече в категорията „ретро”. Няколко дълги пършиви кичура, озадачени накъде да застанат, спасяваха собственика си от определението „плешив”. Гюле говореше отсечено и с равна интонация, все едно изкуствен глас дава напътствия от джипиес. Гюле потвърди каквото бе казал на полицията — то фигурираше в доклада. Прибрал се от работа в единайсет без петнайсет вечерта и по стълбите се разминал с Бьорн Холм, който слизал, след като сложил Хари да си легне. Гюле си легнал в три през нощта. Дотогава не бил чул и звук от апартамента на Хари.

— Ти какво прави до три през нощта? — поинтересува се Хари.

— Гледах „Broadchurch” — отговори Гюле и понеже не получи никаква ответна реакция, добави: — Британски телевизионен сериал. Криминале.

— Мхм. Често ли гледаш сериали през нощта?

— Доста често. Моят режим се различава от режима на повечето хора. Работя до късно и като се прибера, винаги съм малко превъзбуден.