Ю Несбё - Нож

— И по какъв начин изкупи вината си?

— По същия начин като теб, Хари. Опитах се да спася толкова много невинни животи, че да компенсират онзи, за чиято гибел нося вина.

Хари гледаше дребния чернокос мъж на дивана.

— Посветих живота си на един проект. — Рингдал плъзна поглед по скулптурата с форма на сателит. Слънчевите лъчи я бяха достигнали и сега тя хвърляше остра светлина към стаята. — На бъдеще, в което човешкият живот няма да бъде затриван в нелепи, предотвратими транспортни произшествия. Защото онази катастрофа затри живота не само на жертвата. Затри и моя живот.

— Проектът с безпилотните коли. За него ли говориш?

— Безпилотните кабини — поправи го Рингдал. — Всъщност се управляват централно — подобно на електронните импулси в компютър. Няма риск да се блъснат, още със самото потегляне съобразяват скоростта и маршрута си с другите кабини. Всичко следва логиката на матрицата и на физиката и елиминира риска от смъртоносна човешка грешка.

— А снимката на мъртвото момиче?

— Закачих я точно над главата си, за да не забравям защо правя всичко това. Защо изтърпявам стоически подигравките в медиите, скандалите на инвеститорите, финансовите трудности и заплахите от производителите на автомобили. И защо продължавам нощем да будувам и да работя, а вечер бачкам в бар с надеждата да ми донесе достатъчно печалба, за да успея да осъществя иновативния си проект; да назнача инженери, архитекти и да възобновя работата.

— За какви заплахи говориш?

Рингдал сви рамене.

— Получих няколко двусмислени писма. Звъниха и на вратата ми. Сравнително невинни подхвърляния, за които не си струва да ходиш в полицията, но достатъчно притеснителни да си купя това. — Той кимна към пистолета, оставен на пода.

— Мхм. Всичко, дето ми го разказа, е малко объркващо. Защо да ти вярвам?

— Защото е истина.

— И откога подобно уверение е достатъчно основание?

Рингдал се изсмя.

— Сигурно и на това няма да повярваш, но когато стоеше с изпъната ръка и пистолет, опрян в главата ми, се намираше в поза, идеална да изпълня серинаге [30] Серинаге — раменно хвърляне в джудото. — Бел. прев. . Само да бях пожелал, нямаше и да разбереш кога си се озовал проснат по гръб на паркета, обезоръжен и с избит въздух.

— И защо не ми приложи тази хватка?

— Ти ми показа снимката — сви рамене Рингдал.

— И?

— Беше време.

— За какво?

— Да разкажа. Да изрека истината. Цялата истина.

— Е, ще чуя ли продължението?

— Какво продължение?

— Вече призна за едно убийство. Ще признаеш ли за второто?

— Моля?

— За убийството на Ракел.

С отривисто движение на врата, като щраус, Рингдал отметна глава назад.

— Мислиш, че аз съм убил Ракел?

— Кажи ми бързо и без да увърташ защо по синя чаша в миялната на Ракел има отпечатъци от пръстите ти. В тази миялна мръсни съдове не се застояват по-дълго от едно денонощие. И защо не си казал на полицията, че си ходил в дома й? А какво прави това в твоя скрин? — Хари извади червения шал на Ракел от джоба на якето си.

— Много просто. Обяснението на всичките ти питания е едно.

— А именно?

— В деня на убийството Ракел се отби вкъщи преди обяд.

— Тук? По какъв повод?

— Поканих я. Исках да я убедя да продължи да работи за „Джелъси”. Не си ли спомняш, че ти го казах?

— Спомням си. Но съм сигурен, че тя никога не би проявила интерес към такава оферта. Ракел помагаше в бара заради мен.

— Да. Точно това ми каза и тя, когато дойде.

— Тогава защо изобщо е дошла?

— Защото преследваше собствена цел: да рекламира тези чаши, които, доколкото разбрах, изработвало сирийско семейство, собственици на малко стъкларско ателие в околностите на Осло. Ракел ми беше донесла мостра и искаше да ме убеди, че това е перфектната чаша. Но на мен ми се стори малко тежичка.

Хари си представа как Петер Рингдал хваща чашата, претегля я в длан и я връща на Ракел. А тя я е отнесла обратно вкъщи и я е пъхнала в миялната. Чашата не е била използвана, но не е била и съвсем чиста.

— А шалът? — попита Хари, вече досещайки се за отговора.

— Забрави го вкъщи на закачалката.

— И защо си го пъхнал в скрина си?

— Шалът ухаеше на женски парфюм, а приятелката ми има много остро обоняние и е извънредно ревнива. В името на разбирателството ни е по-добре да не ме подозира, че й кръшкам.

Хари забарабани по подлакътника с пръстите на лявата си ръка.

— Можеш ли да докажеш, че Ракел е била тук?

— Да. — Рингдал се почеса по слепоочието. — Ако не си търкал ръцете си прекалено много в подлакътниците, там би трябвало още да има нейни отпечатъци. Или по кухненската маса. Не, чакай! Тя пи кафе. Чашата е в миялната. Никога не я пускам, преди да съм я напълнил.