Ю Несбё - Нож

Даваше си сметка какво прави. Превключвайки в следователски режим, се опитваше да се защити срещу непоносима болка. Вярно, още не я изпитваше, но знаеше, че тя е неудържима като товарен влак. Опитваше се да сведе факта, че Ракел лежи мъртва на пода, до разследване на убийство, тоест нещо, с което е наясно как да се справи. Прилагаше подобен подход, когато усетеше, че болката от живеенето трябва да се надмогне с прием на алкохол, тоест изправяйки се на терен, който смяташе, че владее. И хукваше към най-близкия бар — преди да започне да пие сам. И защо не? Какво толкова нередно има онази част от мозъка, подвластна на инстинкти, да направи единствения логичен, необходим избор, когато видиш живота си — единствената ти мотивация за живот — да лежи смазана пред теб, а именно бягството. Алкохола. Следователския режим.

Защото все още имаше нещо, което можеше, което трябваше да бъде спасено.

Хари си даваше сметка, че не се бои от наказание. Точно обратното. Всяко наказание, особено смъртта, би му донесло своеобразно избавление, все едно да намериш прозорец на стотния етаж на горящ небостъргач, докато си обкръжен от пламъци. И без значение дали в момента на деянието е бил не на себе си, побъркан, или е станал жертва на злощастни обстоятелства, той знаеше, че заслужава това наказание.

Но Олег не го заслужаваше. Олег не заслужаваше да изгуби и майка си, и баща си — своя истински, небиологичен баща. Да изгуби идиличния разказ за живота си, как е израснал с двама души, свързани от силна любов; история, живо доказателство, че любовта съществува, че въпреки всичко има любов. На Олег, на прага на сериозно съжителство с жена, най-вероятно му предстоеше да създаде свое семейство. Вярно, беше станал свидетел на няколко раздели на Хари и Ракел, но беше и човекът, който отблизо можеше да потвърди, че е възможно двама души да се обичат, винаги да искат най-доброто за партньора. И по тази причина те винаги бяха намирали обратния път един към друг. Да му отнеме тази представа, не, дявол да го вземе, тази истина, би съсипало Олег. Защото не беше истина, че Хари е убил Ракел. Нямаше съмнение — тя лежеше безжизнена на пода и той бе причинил смъртта й, но всички асоциации, заключения, автоматично съпровождащи разкритието, че отхвърлен съпруг е убил съпругата си, бяха лъжа. Причината беше друга.

Реалният ход на събитията винаги е по-сложен от първоначалните предположения на следователите, но мотивите почти винаги са толкова очевидни и елементарни, колкото изглежда на пръв поглед. А той нямаше никакъв мотив, никакво желание да убива Ракел. Никога не е изпитвал подобно желание! Затова се налагаше да защити Олег от тази лъжа.

Доколкото му позволиха силите, Хари изчисти навсякъде, като избягваше да поглежда трупа на Ракел. Каза си, че това само би го разколебало в решението му, че е видял каквото му е било необходимо: нея я няма. От нея бе останала само куха телесна обвивка. Хари не си спомняше в подробности в какво точно се състоеше чистенето. Виеше му се свят и той напразно се опитваше да си спомни момента на деянието, да проникне през непрогледния мрак, забулващ часовете от момента, когато започна да пие в бар „Джелъси”, до пробуждането му в къщата на Холменколен. Колко всъщност знае човек за самия себе си? Какво е станало? Дошъл е, влязъл е, а тя, докато е стояла в кухнята с него — пиян до козирката, умопомрачен мъж — си е дала сметка, че въпреки всичко не може да направи загатнатото пред Олег: да приеме Хари обратно. Това ли е станало? Направо ли му го бе заявила? Това ли го бе извадило извън релси? Отритването, внезапното осъзнаване, че никога, никога няма да успее да си я върне. То ли бе преобразувало рязко любовта в неконтролируема омраза?

Не знаеше. Не помнеше.

Спомняше си само, че след като се събуди, докато заличаваше следите, в главата му се заформи идея. От самото начало щеше да се превърне в главен заподозрян, това беше повече от ясно. И за да отклони подозренията от себе си, за да спаси Олег от лъжата за класическото убийство от омраза, да спаси неговата младежка, неопорочена вяра в любовта, да го пощади от необходимостта да осъзнае, че за пример в живота и за възпитател е имал убиец, на Хари му трябваше друг човек. Гръмоотвод. Алтернативен виновник, когото да окачи на кръста. Не някой Исус, а грешник, по-голям от самия него.

Хари се взираше през запотеното от диханието му предно стъкло. Светлините от града долу се виждаха размити.

В този дух ли бе разсъждавал тогава? Или умът му — този манипулативен илюзионист — просто си бе съчинил това извинение с Олег, за да замаскира реалните си подбуди: желанието да се измъкне. Да избегне наказанието. Да се скрие някъде и да изтласка всичко това, защото с този спомен беше невъзможно да се живее, а оцеляването в крайна сметка е единствената същинска функция на тялото и мозъка.