Ю Несбё - Нож

Спалнята беше тъмна. Той лежеше на хълбок, а пред него, върху нощното шкафче, стоеше будилник. Светещите цифри показваха 3:13.

— Някой звъни на вратата, Столе.

И тя пак зави. Сирената.

Столе надигна охраненото си туловище от леглото и намъкна копринен халат. Напъха краката си в домашни пантофи, асорти с халата.

Слезе по стълбите и на път към антрето го споходи мисъл: възможно е оттатък прага да го очаква нещо доста неприятно. Например, пациент, страдащ от параноидна шизофрения, доведен тук от въображаеми гласове, които го подтикват да убие психолога си. От друга страна, възможно е сънят с бомбоубежището да е сън в съня, тоест, в момента да продължава да сънува. Реши да отвори.

За пореден път професорът се оказа прав. Очакваше го доста неприятна изненада. Хари Хуле. По-точно: онзи Хари Хуле, с когото по-добре да си нямаш работа: със силно кръвясали очи, с отчаяно, зловещо изражение на преследван дивеч.

— Хипноза — каза Хари. Беше се задъхал, а лицето му лъщеше от пот.

— Добър вечер и на теб, Хари. Ще влезеш, нали? Само да не би вратата да се окаже твърде тясна.

— Твърде тясна?

— Сънувах, че не мога да се провра през вратата на бомбоубежище — сподели Ауне и тръгна след шкембето си през коридора към кухнята. Когато беше малка, дъщеря му Аурура често повтаряше, че тате върви, все едно винаги се изкачва.

— И какво е фройдисткото ти тълкувание?

— Че трябва да отслабна. — Ауне отвори хладилника. — Салам с трюфели и сирене „грюйер”, отлежало в пещера?

— Хипноза — повтори Хари.

— Това вече го чух.

— Онзи мъж от „Тьойен”, когото подозирахме в убийството на съпругата му. Ти заяви, че е изтласкал спомените за случилото се, но би могъл да ги съживиш чрез хипнотичен сеанс.

— Да — стига въпросният човек да е податлив към хипноза.

— Да проверим ли дали аз съм податлив?

— Ти? — Столе се обърна към Хари.

— Започнах да си спомням разни неща от нощта, когато убиха Ракел.

— Неща? — Столе затвори вратата на хладилника.

— Отделни, несвързани картини.

— Откъслечни спомени.

— Смятам, че ако съумея да ги свържа в логична последователност или да извлека още от паметта си, ще получа повече яснота. Повече яснота за случилото се тогава, ако ме разбираш.

— Искаш да навържеш картините във филм? Мога, разбира се, да опитам, но не давам никакви гаранции. Честно казано, в тази област несполуките ми са повече от успехите. Ограниченията, разбира се, произтичат не от моите способности като специалист, а от възможностите на самия метод хипноза.

— Разбира се.

— Като казваш, че искаш да получиш яснота за нещо, за какъв вид яснота говорим?

— Не знам.

— Но явно не търпи отлагане.

— Така е.

— Добре. Сред тези фрагментарни спомени има ли конкретна сцена?

— Да. Кристалният полилей в дневната на Ракел. Лежа точно под него, гледам нагоре и виждам как висулките образуват буквата Ф.

— Добреее… Разполагаме с място и ситуация. Това ни позволява да опитаме да съживим спомените по асоциативен път. Чакай само да си взема джобния часовник.

— И какво ще правиш с него? Ще го люлееш пред очите ми ли?

— Нещо против ли имаш? — повдигна вежда Столе Ауне.

— Не, абсолютно нищо. Просто ми звучи много… старомодно.

— Ако искаш да се подложиш на по-модерна хипноза, ще ти препоръчам няколко уважавани психолози, но, разбира се, с доста по-скромна квалификация…

— Донеси часовника.

— Гледай циферблата — инструктира го Столе.

Беше настанил Хари в кресло с висока облегалка в дневната, а самият той седеше на табуретка срещу него. Провесен на верижката, старият часовник се люшкаше наляво-надясно на двайсет сантиметра от бледото изнурено лице на полицая. Столе не помнеше да е виждал приятеля си толкова стресиран. И изпитваше вина, задето нито веднъж не се бе отбил да види Хари след погребението. Хари не беше от хората, които при най-малката трудност търсят подкрепа. Обърнеше ли се към някого за помощ, значи, положението беше станало крайно критично.

— Ти си спокоен и отпуснат — монотонно нареждаше Столе Ауне. — Спокоен и отпуснат.

Дали Хари някога се бе чувствал спокоен и отпуснат? Да. Докато беше с Ракел, се превърна в човек в хармония със себе си и с обкръжението си. Колкото и клиширано да звучи, беше намерил жената на живота си и бе свързал съдбата си с нейната. А когато се случеше да го покани да изнесе лекция като гост в Полицейската академия, Столе оставаше с категоричното впечатление, че Хари искрено харесва професията си и работата със студенти.