Ю Несбё - Нож

При спомена за тази сцена се задъхваше от болка.

И тогава той напъха в един сак дрехите, тоалетните си принадлежности и грамофонните си плочи. Компактдисковете остави. От нощта, когато Катрине го приюти, не беше близвал и капка алкохол, но в деня, когато Ракел го изхвърли, отиде право във „Винмонополе”. Продавачът му направи забележка, защото Хари започна да отвинтва капачката на едната бутилка още преди да е излязъл от магазина.

В момента Александра изследваше кръвта по пуловера.

Хари обмисли възможните варианти.

Ако кръвта се окаже на Ракел, случаят е приключен. В нощта на убийството Петер Рингдал е излязъл от бар „Джелъси” някъде около 22,30 и се е отбил при Ракел без предизвестие — навярно под предлог, че иска да я убеди да продължи да работи за бара. Тя го е пуснала, поднесла му е чаша вода. Повторила е отказа си. Или се е съгласила. Вероятно затова Рингдал се е застоял по-дълго в дома й — имали са да обсъждат разни служебни въпроси. Навярно неусетно разговорът е взел по-лична насока. Рингдал сигурно е разказал на Ракел за агресивната проява на Хари в бара няколко часа по-рано, а Ракел му е споделила за проблемите на Хари и за — сега за пръв път му хрумваше — фотокапана, който е монтирал и все още е убеден, че Ракел не знае за него. Възможно е дори Ракел да е обяснила на Рингдал къде точно се намира фотокапанът. Всеки е споделил личните си болки, а навярно и радости и по някое време Рингдал е преценил момента като подходящ да скъси дистанцията. Но Ракел го е отблъснала категорично. В яростта си от унижението той е издърпал нож от поставката на кухненския плот и я е намушкал. Намушкал я е няколко пъти — или в състояние на неконтролируем афект, или защото си е дал сметка, че е твърде късно: белята вече е станала и му остава само да довърши започнатото, да я убие и да прикрие следите си. Съумял е да запази хладнокръвие. Направил е всичко необходимо. Напускайки местопрестъплението, е взел със себе си трофей, своеобразен сертификат, както е постъпил и при предишното убийство, когато е заснел жертвата си. Този път е взел червения шал, окачен до палтото под рафта с шапки. Качил се е в колата и в последния момент се е сетил за фотокапана. Слязъл е и го е свалил. Изхвърлил е SD картата до бензиностанцията, а пуловера с кръвта на Ракел е оставил на пода, сред мръсните дрехи в дома си. Вероятно не е забелязал, че е изцапан с кръв, иначе навярно е щял да го изпере. Да, ето това се е случило.

Може би. А може би не.

Двайсет и пет години професионална практика бяха научили Хари, че реалният ход на събитията почти винаги е по-сложен и по-нелогичен от първоначалните предположения на следователите.

Но мотивът почти винаги е точно толкова очевиден и елементарен, колкото изглежда на пръв поглед.

Петер Рингдал е бил сериозно увлечен по Ракел. Нали Хари видя похотта в погледа му още първия път, когато Рингдал дойде да огледа бара. Дали тогава Рингдал се бе възползвал от възможността да огледа и Ракел? Любов и убийство. Класическа комбинация. Отблъсквайки опитите му за сближаване по време на краткото му посещение в Холменколен, Ракел вероятно му е казала, че смята да се върне при Хари. А ние, хората, сме непоправими. Женкари, крадци, пияници, убийци. Повтаряме греховете си и се надяваме на опрощение — от Господ, от другите, от себе си. И Петер Рингдал е убил Ракел Фауке, както е погубил и бившата си съпруга Андреа Кличкова.

По-рано Хари обмисли и друга хипотеза: човекът, отбил се по-рано вечерта, е убиецът. Убил е Ракел още тогава, а по-късно се е върнал, за да разчисти след себе си. На записите на фотокапана се виждаше как Ракел застава на вратата първия път, но не и втория. Дали защото тогава вече е била мъртва? Възможно ли е убиецът да е взел със себе си ключовете и при второто си идване да си е отключил, да си е заличил следите и на тръгване да е оставил ключовете? Или убиецът е изпратил свой доверен човек да му изчисти бъркотията? На Хари му се струваше, че силуетите от двете посещения са на различни хора. Така или иначе, Хари отхвърли тази хипотеза, защото в писмения си доклад „Съдебна медицина” категорично установи, че съдейки по температурата на трупа и температурата на помещението, където е намерен, убийството е извършено след първото посещение, тоест, по времето, когато вторият посетител се е намирал в къщата.

Хари чу как игличката на грамофона лекичко остъргва етикета, сякаш дискретно му напомняше, че плочата иска да бъде обърната. Съзнанието му предлагаше по-шумен, упойващ рок, но Хари отхвърли предложението, както по навик отхвърляше предложенията на същия този дявол за още едно питие, за още една глътка, за още една капка. Беше време да си ляга. Ако пък успее и да подремне, ще е истински бонус. Вдигна плочата от грамофона, без да докосва улеите, без да оставя отпечатъци. Рингдал е забравил да избърше чашата в миялната. Странно, много странно. Хари пъхна плочата в прозрачния плик, после в картонената обложка. Плъзна пръст по гръбчетата на албумите. Подредени по азбучен ред по името на изпълнителя, а албумите на един изпълнител — хронологично по датата на покупката. Пъхна ръка между „The Rainmakers” и „The Ramones” и избута плочите настрана, за да направи място за новото попълнение. И неочаквано забеляза нещо, напъхано между плочите. Избута ги още по-встрани, за да види по-добре. Премига. Сърцето му се разтуптя по-бързо, все едно беше разбрало нещо, което умът му още не бе успял да побере.