Ю Несбё - Нож

— Слушай, най-после се сетих къде сложих ключовете ти.

Бръкна в задния джоб на дънките си. Надяваше се движението му да не изглежда преиграно демонстративно.

— Ето.

Извади връзката. Рингдал прикова поглед в ключовете, после стрелна Хари. Грабна връзката.

— Приятна вечер, момчета.

И тръгна към изхода.

— Мамка му, Хари — просъска Йойстайн, докато двамата проследяваха Рингдал с поглед. — Какви ги вършиш, дявол да те вземе!

— Извинявай. Кратък въпрос: след като Бьорн ме отведе от бара в нощта на убийството, какво направи Рингдал?

— Момент да се сетя… — Йойстайн се замисли. Пъхна пръст в ухото си, сякаш имаше вероятност да открие отговора там. — А, да. Веднага си тръгна. Щял да се прибира, така каза, защото кръвотечението от носа му не спирало.

Йойстайн усети нещо меко до бузата си. Обърна се. Новата барманка го беше целунала и продължаваше да стои с издадени напред устни.

— Честито! Не бих предположила, че си овен, Йойвин.

— Нали я знаеш онази приказка — усмихна се Хари и сложи ръка върху рамото на Йойстайн. — Идва като лъв, бяга като овен.

— Какво имаше предвид той? — попита момичето, когато Хари тръгна към изхода.

— А сега де! Той е много загадъчен тип — промърмори Йойстайн с надеждата Рингдал да не се загледа в ЕГН-то му при следващото изплащане на заплатата. — Дай да надуем „Ролинг Стоунс” и да вдигнем як купон, а?

След няколко минути зареждане в колата телефонът на Хари се съживи. Хари избра номер, чукна върху иконата за повикване и му вдигнаха точно когато удари спирачки на червения светофар по улица „Санер”.

— Не, Хари. Не искам да спя с теб!

Съдейки по акустиката, Александра се намираше в кабинета си в Съдебно-медицинския институт.

— Няма проблем — отвърна той. — Но имам един окървавен пуловер за…

— Не!

Хари си пое дъх.

— Ако кръвта е на Ракел, значи собственикът на пуловера се е намирал на местопрестъплението в нощта на убийството й. Моля те, Александра.

Възцари се мълчание. Пиян мъж спря на пешеходната пътека пред колата, олюля се, впери в Хари черен, замъглен поглед, заби юмрук в бронята, изкрещя нещо и със залитане се изгуби във вечерния мрак.

— Знаеш ли какво? — обади се Александра. — Мразя женкари като теб.

— Добре, но обичаш да разплиташ убийства.

Нова пауза.

— Понякога се питам дали изобщо ме харесваш, Хари.

— Харесвам те, разбира се. Може да съм отчаян мъж, но не и в избора си на креватни партньорки.

— Креватни партньори, това ли сме ние двамата с теб?

— Не. Луда ли си? Ние сме професионални сътрудници, ловци на престъпници, които биха потопили обществото ни в хаос и анархия.

— Ха-ха — простена глухо тя.

— Аз, разбира се, съм готов да излъжа само и само за да те накарам да ми съдействаш. Но всъщност наистина те харесвам.

— Искаш ли да правим секс?

— Е… Не. Да, но не. Ако разбираш.

В кабинета й слабо се чуваше радио. Явно беше сама.

Александра въздъхна тежко.

— Ако го направя, да знаеш, че не е заради теб, Хари. Така или иначе, няма как да направя пълен ДНК анализ точно в момента, защото съм затрупана със заявки и всичко е адски спешно. КРИПОС и разследващата група на Брат ми загряват телефона.

— Разбирам. Но изготвянето на частичен профил, достатъчен да изключи съвпадение с определени други профили, ще отнеме по-кратко време, нали?

Хари долови колебанието й.

— И кои по-точно искаш да изключиш?

— ДНК-то на собственика на пуловера. Моето. И ДНК-то на Ракел.

— Твоето?

— Със собственика на пуловера си спретнахме кратка схватка. От носа му потече кръв, а аз прокървих от ръката. Не е невъзможно кръвта върху пуловера да е на един от нас.

— Ясно. Двамата с Ракел фигурирате в базата данни. Но ако ще проверявам дали ДНК-то по пуловера съвпада с ДНК-то на собственика, ми е нужен сравнителен образец.

— И за това съм помислил. В коша ми за пране имам окървавени дънки. Кръвта е твърде много, за да е само от ръката ми. Част от нея със сигурност е от неговия нос. Ти май си в службата, а?

— Да.

— Идвам след двайсет минути.

Хари изкачи наклонената рампа пред главния вход на Държавната болница. Александра чакаше премръзнала със скръстени ръце. Беше единствената, работеща по това време, а изглеждаше, все едно е тръгнала да купонясва. Носеше обувки на висок ток, тесни панталони и тежък грим. Всъщност Хари никога не я бе виждал в по-различен вид. Александра Стурдза често повтаряше, че животът е твърде кратък да не се представяш в най-добрата си светлина, и то през цялото време.