Ю Несбё - Нож

— Какво каза? — извиси глас Йойстайн Айкелан, за да надвика Дейвид Бауи, и прикова смаян поглед в шефа си.

— Казах, че и без мен ще се справите! — извика Рингдал, провря ръка в сервизното помещение и си облече якето.

— Аммма… — заекна Йойстайн. — Колежката е съвсем нова!

— Но вече ни показа, че и преди е работила в бар. — Рингдал кимна към момичето, което в момента наливаше бира в две халби едновременно, докато разговаряше с клиент.

— Къде отиваш? — попита Йойстайн.

— Прибирам се. Защо?

— Толкова рано? — простена отчаяно Йойстайн.

Рингдал се засмя.

— Нали в това е смисълът да назначиш още един служител, Айкелан. — Дръпна ципа на якето си и извади от джоба на панталона си ключовете за колата. — До утре.

— Почакай!

— Какво има? — повдигна вежда Рингдал.

Йойстайн просто стоеше, чешеше се нервно по опакото на дланта и се опитваше да мисли бързо — нещо, което, обективно погледнато, не му беше силна страна.

— Мислех… тази вечер да те помоля да си взема почивка. По изключение.

— Защо?

— Защото… Тази вечер Клана ще репетира нова песен.

— Агитката на „Волеренга”?

— Да.

— И без теб ще се справят.

— Здравата са я закъсали. Има реална опасност да изпаднат от А група!

— Само два кръга след началото на първенството? Съмнявам се. Пак ще си поговорим през октомври.

Рингдал се засмя и си тръгна.

Йойстайн грабна телефона, облегна се на барплота и набра Хари. След два сигнала за свободно се обади женски глас:

— Телефонът на абоната е изключен или…

— Не! — извика Йойстайн, прекъсна връзката и опита пак.

Автоматичният женски глас повтори същото. Йойстайн направи последен опит и дори му се стори, че в гласа този път се долавя леко раздразнение.

Написа съобщение.

— Йойвин! — Този женски глас определено беше раздразнен.

Новата барманка приготвяше коктейл и посочи опашката от нетърпеливи, прежаднели клиенти.

— Йойстайн — поправи я тихо той, обърна се и изгледа злобно млада жена, която с отегчена, пренебрежителна въздишка си поръча бира.

Ръцете на Йойстайн трепереха, той разля малко бира, избърса и нея, и пяната от халбата и я сложи върху барплота, докато гледаше часовника. „Шелсос”? След десет минути щеше да се разрази адът. Хари щеше да отиде зад решетките, а Йойстайн — да остане без работа. Дяволите да го вземат това откачено ченге! Ядосана, че не я е чул, клиентката се наведе напред и кресна в ухото му:

— Казах „малка бира”! Глух ли си?

„Suffragette City” [28] „Suffragette City” — „Градът на суфражетките” — песен на Дейвид Бауи. Суфражетки — поборнички за правото на жените да гласуват и противнички на дискриминацията на жените в политическия и икономическия живот. Суфражисткото движение получава разпространение предимно във Великобритания и САЩ в края на XIX и началото на XX век. — Бел. прев. — дънеха тонколоните.

Хари застана точно пред снимката. Асимилираше детайлите. Жената лежеше в багажник на автомобил. Сега, от по-близо, Хари установи две неща. Първо, жената не беше Ракел. Само приличаше на нея. И второ, погрешно бе взел снимката за рисунка заради несъответствията в изображението. На нелогични места по челото на жената имаше хлътнатини и изпъкналости, все едно художникът не е бил напълно наясно с човешката анатомия. Заснетото тяло не беше просто убито, а зверски потрошено, сякаш някой го е хвърлил от скала. Нищо в снимката не издаваше къде е направена и кой е фотографът. Хари я обърна, без да отлепя тиксото. Гланцирана фотографска хартия. Без никакъв надпис по нея.

Седна до бюрото, отрупано с чертежи на малки двуместни кабини, които висят от релси, монтирани върху стълбове. В една кабина пътник пишеше на лаптоп, в друга спеше на седалка със спусната назад облегалка, в трета възрастна двойка се целуваше. По улиците, на всеки сто метра, имаше рампи за качване в празни кабини. Друг чертеж изобразяваше кръстовище от птичи поглед. Релсите образуваха звезда с четири лъча. Върху голяма карта на Осло беше разчертана схема с квадратчета — навярно мрежата от въздушни релсови пътища.

Отвори едно по едно чекмеджетата на бюрото. Извади футуристични скици на кабини с аеродинамична форма: висяха от кабели, всички бяха в ярки цветове, с екстравагантен дизайн, а вътре се возеха усмихнати хора. Излъчваха оптимизъм, който навяваше на Хари асоциации с реклами от шейсетте. По някои от скиците имаше текстове на японски и английски. Те явно не илюстрираха концепцията на Рингдал, а сродни на неговата идеи. Но на нито едно от изображенията нямаше трупове. Само на закаченото отпред. Какво значеше това? Какво му казваха стените този път?