Ю Несбё - Нож

Първо му направи силно впечатление миризмата. По-точно отсъствието на всякаква миризма. Всички домове, където Хари бе влизал, излъчваха специфична миризма: на дрехи, на пот, на боя, на храна, на почистващ препарат или друго. Но влизайки от пролетните ухания навън в дома на Рингдал, Хари имаше чувството, че всъщност излиза от нечий дом, защото миризмите рязко изчезнаха.

Вратата не се заключваше автоматично при затваряне, следователно отвътре трябва да завърти топката. Включи фенера на мобилния си телефон и плъзна лъча по стените в коридора, опънат през къщата като ос. Стените бяха украсени с фотографии и картини, явно купени от човек с изискан вкус. Хари не разбираше от естетически канони, но умееше да разпознава хората с художествен усет. Същото важеше и за кулинарията: Хари не можеше нито да готви, нито да подбере какво да си поръча от богато меню. Но безпогрешно разпознаваше хората с изискано небце, каквато беше и Ракел. Обикновено изслушваше как тя тихо, с усмивка, обяснява на сервитьора какво иска, а после я копираше без капка свян.

В коридора, близо до входната врата, стоеше скрин. Хари изтегли най-горното чекмедже. Ръкавици и вълнени шалове. Дръпна долното. Ключове, безразборно пуснати батерии, джобен фенер, списание за джудо, кутия с патрони. Хари я извади. 9 мм. Значи, Рингдал има пистолет. Върна кутията на мястото й и тъкмо да затвори чекмеджето, нещо привлече вниманието му. Сред пълното отсъствие на миризми се появи слабо доловимо ухание.

Аромат на огряна от слънце гора.

Хари отмести списанието.

Под него се появи червен копринен шал. За миг Хари застина. После вдигна шала, притисна го към лицето си, вдиша уханието. Нямаше съмнение. Шалът беше неин, на Ракел.

Постоя така няколко секунди, докато се окопити. Премисли за кратко. Пъхна шала на мястото му под списанието, затвори чекмеджето и продължи нататък по коридора.

Вместо да влезе там, където предполагаше, че е дневната, се качи по стълбите. Нов коридор. Отвори врата. Баня.

Понеже нямаше прозорци и не влизаше никаква светлина, включи лампата. В същия миг Хари си спомни какво му обясни техникът от „Хафслюн” и му хрумна, че ако Рингдал е поръчал да му монтират нов електромер, има опасност да се досети за проникването в дома му по леко завишеното потребление в осем и половината вечерта. Хари огледа предметите върху рафта под огледалото и в шкафа. Обичайните тоалетни принадлежности, необходими на един мъж. Никакви интересни хапчета или медикаменти.

Същото важеше и за спалнята. Застлано, спретнато, чисто легло. Никакви скелети в гардеробите, фенерът на телефона явно теглеше много ток, защото Хари забеляза, че нивото на батерията е паднало драстично. Ускори темпото. Кабинет. Човек оставаше с впечатлението, че е използван за кратко и после е преместен другаде.

Слезе долу в дневната. Надникна в кухнята. Къщата немееше. Не му казваше нищо.

Откри врата към мазе. Тъкмо преди да се спусне по тясна дървена стълба, батерията му окончателно падна и телефонът се изключи. Понеже отвън не видя прозорци на мазе — поне не и откъм улицата — Хари включи осветлението и заслиза.

И долу, в мазето, нищо не му проговори, фризер, два чифта ски, кофа за боя, изпоцапана по стените, протрити туристически обувки, плот с инструменти под издължен прозорец, който гледаше към задната страна на къщата. В мазето имаше общо четири клетки. Навярно навремето в тази къща са живеели две семейства — едното в иглуто, другото в по-конвенционалната част. Но защо на вратите на отделните мазета висяха катинари, при положение че сега обитателят е само един? Надникна през оградната мрежа в пролука над едната врата. Вътре нямаше нищо. Следващите две също се оказаха празни. Пролуката над вратата на последното, най-вътрешното мазе, беше преградена с талашитена плоскост.

Случайно? Едва ли.

Трите мазета бяха заключени, но на евентуални нашественици бе оставена възможността да се уверят, че са празни — явно с идеята да се откажат да проверяват четвъртото.

Хари се замисли. Искаше да прецени последствията, да претегли кое ще натежи повече: позитивите от евентуалните находки или какви негативи ще отнесе, ако влизането с взлом бъде разкрито и намерените вещи не могат да бъдат използвани като годно доказателство в съда. От плота с инструментите висеше лост кози крак. Все пак се реши, отиде до плота, взе отвертка и се върна до вратата. За три минути разви винтовете на пантите, обковани с крепежни планки. Откачи вратата и я подпря отстрани. Лампата вътре явно се включваше от ключа точно над стълбите към мазето, защото помещението бе окъпано в светлина. Работна стая. Погледът на Хари се плъзна по рафтовете с класьори и книги. Спря върху снимка, залепена с парче червено тиксо за голата сива стена над бюрото. Снимката беше черно-бяла и направена със светкавица. Навярно затова контрастът между белия блясък на кожа и чернотата на кръвта и сенките беше ярък колкото върху рисунка с туш. Кадърът изобразяваше овалното й лице, тъмната й коса, угасналия й поглед, осакатеното й, мъртво тяло. Хари стисна очи. И там, в червената пелена под клепачите му, пак лумна онзи проблясък. Лицето на Ракел, кръвта по пода. Все едно го пронизаха с нож в гърдите, и то с такава сила, че му се наложи да отстъпи крачка назад.