Роберт Харрис - Сянката

Щракнах на тази история и превъртях надолу към съществената част:

Реактивният самолет на Халингтън Груп „Гълфстрийм 4“ бе фотографиран тайно — без корпоративната си емблема — на 18 февруари във военната база „Старе Киекути“ в Полша, където се смята, че ЦРУ поддържа свой таен затвор.

Това стана два дни след като по неофициални данни четирима британски граждани — Насир Ашраф, Шакил Каази, Салим Хан и Фарук Ахмед — бяха отвлечени от агенти на ЦРУ в Пешавар, Пакистан. Съобщава се, че мистър Ашраф е починал от сърдечна недостатъчност след процедура за разпит, известна под името „водна дъска“.

От февруари до юли същата година самолетът е имал 51 посещения в Гуантанамо и 82 във вашингтонската международна военновъздушна база „Дълес“, както и кацания във военновъздушната база, Андрюс“ край столицата и в американските авиационни бази в Рамщайн и Рейн-Майн, Германия.

В дневника за полетите на самолета са отбелязани също посещения в Афганистан, Мароко, Дубай, Йордания, Италия, Япония, Швейцария, Азербайджан и Чешката република.

Емблемата на „Халингтън“ се вижда на снимките, направени по време на авиационен спектакъл в Шенектади, Ню Йорк, на 23 август, осем дни след завръщането на самолета във Вашингтон от околосветско пътешествие през Анкоридж, Осака, Дубай и Шанън.

Емблемата не се вижда, когато гълфстриймът е фотографиран на 27 септември при зареждане с гориво на летище „Шанън“. Но когато се завърна на денвърското летище „Сентениал“ през февруари тази година, на снимките личеше не само емблемата на „Халингтън“, но и нов регистрационен номер.

Говорител на „Халингтън“ потвърди, че самолетът често е бил даван под наем на други организации, но настоя, че компанията не знае за какви цели може да е използван.

„Водна дъска“? Никога не бях чувал подобен израз. Звучеше съвсем безобидно, като някакъв здравословен спорт на открито, нещо средно между уиндсърфинг и спускане със салове по планински реки. Отново потърсих справка от интернет.

При мъчението „водна дъска“ затворникът се завързва здраво за наклонена маса, така че краката на жертвата да са по-високо от главата и всяко движение да бъде невъзможно. Лицето на затворника се покрива с плат или целофан, върху който разпитващият излива непрестанно струя вода. Макар че част от водата може да попадне в дробовете на жертвата, най-голямата ефективност на мъчението е в чисто психологическото чувство за удавяне. Задейства се рефлексът за повръщане, затворникът буквално усеща, че се дави, и почти незабавно моли да бъде освободен. Служители на ЦРУ, подложени на „водна дъска“ като част от тяхното обучение, издържат средно 14 секунди, преди да капитулират. Най-коравият пленник от Ал Кайда и предполагаем организатор на атентатите от 11 септември, Халид Шейх Мохамед, си спечелил възхищението на разпитващите го агенти от ЦРУ, когато успял да издържи две минути и половина, преди да направи самопризнания.

Мъчението може да предизвика жестоки болки и увреждания на белите дробове, мозъчни увреждания поради недостиг на кислород, изкълчвания и фрактури на крайниците поради опитите на жертвата да се измъкне и дългосрочни психически травми. През 1947 г. японски офицер е бил осъден на 15 години принудителен труд за военно престъпление, защото е приложил мъчението „водна дъска“ върху американски гражданин. Според проучване на „Ей Би Си Нюз“ ЦРУ е получило разрешение за прилагане на „водна дъска“ в средата на март 2002 г. и за целта е събрана група от 14 служители, обучени в този метод.

Имаше илюстрация от Камбоджа по времето на Пол Пот. Затворник лежеше по гръб на наклонена маса, с ръце и крака, вързани за краищата й. Главата му беше омотана с чувал. Инквизитор сипваше с лейка вода върху лицето му. На друга снимка заподозрян виетконговец лежеше разпънат на земята, а трима американски войници го подлагаха на подобно мъчение с вода от манерка. Войникът с манерката се усмихваше. Друг седеше върху гърдите на пленника и небрежно държеше цигара между показалеца и средния пръст.

Облегнах се назад и се замислих за много неща. Най-вече за коментара на Емет относно смъртта на Макейра — че смъртта от удавяне не е безболезнена, а мъчителна. Беше ми се сторило странно да чуя такива думи от устата на професор.

Разкърших пръсти като пианист преди финалната, най-трудна част от концерта, после изписах в търсачката нова задача: „Пол Емет“, „ЦРУ“.

Екранът незабавно се изпълни с резултати, на пръв поглед съвсем безполезни: статии и рецензии от Емет, в които случайно ставаше дума за ЦРУ; статии от други автори за ЦРУ, споменаващи неговото име; статии за института „Аркадия“, където се съчетаваха Емет и ЦРУ. Трябва да бях прегледал трийсет или четирийсет, докато най-сетне се натъкнах на нещо обещаващо.