Прекъснах, за да разтъркам възпалените си очи. Поръчах още едно кафе и геврек, после огледах хората в заведението. Не бяха много за обедно време — старец с вестник, мъж и жена малко над двайсетте, хванати за ръце, две майки или по-вероятно бавачки, увлечени в клюки, докато три дечица си играеха на воля под масата, и двама късо подстригани младежи, може би от армията или от някоя аварийна служба (бях забелязал наблизо пожарна команда) — те седяха на столчета до бара с гръб към мен и водеха сериозен разговор.
Върнах се към уебсайта на институт „Аркадия“ и щракнах на управителния съвет. И те веднага изплуваха като призраци, призовани от необятните атлантически дълбини: Стивън Д. Енглър, бивш американски министър на отбраната; лорд Легхорн, бивш британски външен министър; престарелият бивш британски посланик във Вашингтон сър Дейвид Мобърли, рицар на Големия кръст и носител на Кралския викториански орден; Реймънд Т. Страйкър, бивш посланик на САЩ в Лондон; Артър Праша, президент и изпълнителен директор на Халингтън Груп; професор Мел Кроуфърд от школата за държавно управление „Джон Ф. Кенеди“; лейди Юнити Чеймбърс от Фондацията за стратегически изследвания; Макс Хардакър от „Годолфин Секюритис“; Стефани Кокс Морланд, старши директор на Манхатън Екуити Холдингс; сър Милиъс Рап от Лондон Скул ъф Економикс; Корнелиъс Айърмангър от „Кордсман Индустриалс“ и Франклин Р. Долърман старши партньор в „Маккош и съдружници“.
Бавно и упорито започнах да вмъквам в търсачката техните имена заедно с това на Ланг. Енглър бе похвалил твърдата решимост на Ланг в уводна статия на „Ню Йорк Таймс“. Легхорн бе направил възторжено изказване в Камарата на лордовете, в което съжаляваше за ситуацията в Близкия изток, но наричаше премиера „искрен човек“. Мобърли бе получил удар и не казваше нищо. Страйкър бе изказал гръмогласна подкрепа, когато Ланг отлетя за Вашингтон да получи Президентския медал на свободата. Вече започвах да се изморявам от тази процедура, когато набрах името Артър Праша. Изскочи съобщение в пресата отпреди година:
ЛОНДОН: Халингтън Груп има удоволствието да съобщи, че бившият министър-председател на Великобритания Адам Ланг ще постъпи в компанията като стратегически консултант.
Като сътрудник на непълно работно време мистър Ланг ще дава мнения и съвети на водещите специалисти от „Халингтън“ за инвестиции в световен мащаб.
Артър Праша, президент и ръководител на Халингтън, заяви:,Адам Ланг е един от най-уважаваните и опитни държавници в света и за нас е чест да черпим от неговия богат опит.“
Адам Ланг каза: „С радост приемам предизвикателството да работя в компания с тъй глобален обхват, вярна на демокрацията и известна с разумната си политика.“
Никога не бях чувал за Халингтън Груп, затова проверих какво пише за нея. Шестстотин служители; двайсет и четири клона по целия свят; само четиристотин инвеститори, предимно от Саудитска Арабия — и трийсет и пет милиарда долара капитал. Списъкът на контролираните от „Халингтън“ компании изглеждаше сякаш съставен от Дарт Вейдьр. Произвеждаха касетъчни бомби, самоходни гаубици, ракети-прехващачи, противотанкови хеликоптери, бомбардировачи с променлива геометрия на крилото, танкове, ядрени центрофуги, самолетоносачи. Една от компаниите осигуряваше охрана за частни предприемачи в Близкия изток, друга се занимаваше с наблюдения и проверки на данни в Съединените щати и по цял свят, а трета се бе специализирала в строежа на военни бункери и летища. В управителния съвет имаше двама бивши директори на ЦРУ.
Знам, че интернет е плодородна нива за всякакви параноични теории. Знам, че там можеш да срещнеш какво ли не — Ли Харви Осуалд, принцеса Даяна, „Опус Деи“, Ал Кайда, Израел, MI5, житни кръгове — и чрез връзките между сайтовете всичко това се обединява в една огромна конспирация. Но знаех също и колко е мъдра старата поговорка, че параноикът е просто човек, който знае цялата истина, и докато набирах „институт „Аркадия“, „Халингтън Груп“ и „ЦРУ“, усещах, че пред мен започва да се оформя нещо като очертанията на призрачен кораб, изплуващ от мъглата на данните върху екрана.
washingtonpost.com: Самолет на Халингтън свързан с. инквизиторските полети“ на ЦРУ Компанията отрече да знае каквото и да било относно програмата на ЦРУ за „извънредно екстрадиране“… един от ръководителите на престижния институт „Аркадия“ заяви…
www.washingtonpost.com/ac2/wp-dvn/A27824-2007Dec261anguage=-Кеширано — Подобни страници
Читать дальше