Роберт Харрис - Сянката

Предпазливо, продължавайки да се преструвам, че не забелязвам нейната преструвка, се измъкнах от леглото и тръгнах на пръсти към банята.

— Буден си — изрече тя, без да помръдне.

— Извинявай, ако съм те стреснал — казах аз. — Мисля да си взема един душ.

Заключих вратата зад себе си, пуснах горещата вода и оставих мощните парещи струи да ме блъскат по гърба, корема, краката, главата. Малкото помещение бързо се изпълни с пара. След това, докато се бръснех, трябваше непрестанно да бърша отражението си в огледалото, за да не изчезне в мъглата.

Когато се върнах в стаята, Рут бе облякла халата и стоеше до бюрото, прелиствайки ръкописа. Завесите все още бяха дръпнати.

— Махнал си семейната му история — каза тя. — Няма да е доволен. Много се гордее с рода Ланг. И защо навсякъде си подчертал името ми?

— Исках да проверя на колко места те споменават. Изненадах се, че е толкова рядко.

— Лошо наследство от времето на социологическите проучвания.

— Моля?

— Докато бяхме на Даунинг Стрийт, Майк често казваше, че щом си отворя устата, Адам губи по десет хиляди гласа.

— Сигурен съм, че не е вярно.

— Вярно е, разбира се. Хората винаги искат някой да им е виновен. Често си мисля, че що се отнася до него, най-полезната ми роля беше тази на гръмоотвод. Можеха да си изливат яда върху мен.

— Дори и така да е — казах аз, — не би трябвало да те оставят зад кадър.

— Защо не? Така става с повечето жени. Дори и такива като Амелия Блай рано или кьсно потъват в забрава.

— Много добре. Аз пък ще те върна на сцената. — В бързината плъзнах вратата на гардероба толкова силно, че тя шумно се удари в ръба. Трябваше да се махна от тази къща. Трябваше да се отдалеча на безопасна дистанция от тия тримата с тяхното модерно семейство, преди да съм се побъркал като тях. — Когато имаш време, бих искал да седнем на един дълъг разговор. Да вмъкнем всички важни подробности, които той е пропуснал.

— Колко мило от твоя страна — отвърна горчиво тя. — Например да разкажем как вярната секретарка напомня на шефа си за рождените дни на жена му.

— Да, нещо от сорта. Но както ти сама казваш, би било неуместно да се преструвам на истински писател.

Усещах втренчения й поглед. Обух си боксерки и ги вдигнах нагоре под халата.

— А — сухо подхвърли тя. — Благоприличието на следващото утро.

— Малко е късно за благоприличие — отвърнах аз.

Свалих халата, посегнах за риза и когато закачалката издрънча глухо, неволно си помислих, че дискретното нощно измъкване цели да предотврати точно такива жалки сцени. Колко типично за нея — да не усеща кое би било уместно в момента. Сега отминалата интимност тегнеше между нас. Тишината се разтегляше, превръщаше нейната обида в едва ли не плътна преграда. Да отида да я целуна вече бе тъй немислимо, както и в деня, когато се срещнахме.

— Какво ще правиш? — попита Рут.

— Отивам си.

— Не си длъжен да го правиш заради мен.

— Боя се, че трябва да го направя заради себе си.

Обух си панталона.

— Ще кажеш ли на Адам? — попита тя.

— О, за бога! — възкликнах аз. — Ти как мислиш?

Сложих куфара си на леглото и го отворих.

— Къде ще отидеш?

Рут изглеждаше готова да се разплаче отново. Надявах се да не стигнем дотам; не бих издържал.

— Връщам се в хотела. Там ще работя много по-добре. — Толкова бързах да се измъкна, че започнах да хвърлям дрехи в куфара, без да си правя труда да ги сгъвам. — Извинявай. Не биваше да отсядам в дома на клиента. Тия работи винаги свършват…

— В леглото с жена му?

— Не, разбира се. Просто става трудно да се запази професионалната дистанция. Както и да е, ако си спомняш, не беше чисто моя идея.

— Не е много любезно да го изтъкваш.

Не отговорих. Продължих да си събирам багажа. Рут следеше всеки мой жест.

— А това, което ти казах снощи? — попита тя. — Какво смяташ да правиш?

— Нищо.

— Не може просто да си затвориш очите.

— Рут — казах аз и най-сетне спрях за малко, — аз съм негов автор в сянка, а не разследващ журналист. Ако иска да каже истината, моя работа е да му помогна. Ако ли не — много добре. Заговорим ли за морал, неутрален съм.

— Не е неутрално да криеш факти, когато знаеш, че се е случило нещо незаконно. Дори е направо престъпно.

— Но аз не знам дали се е случило нещо незаконно. Разполагам само с телефонен номер върху обратната страна на една снимка и клюки от някакъв старец, който може да е изкуфял. Ако някой има доказателства, това си ти. И там е истинският въпрос: какво ще направиш ти!