Роберт Харрис - Сянката

— Никога ли не си искала да бъдеш истински, самостоятелен политик? — попитах аз.

— Искала съм, разбира се. А ти никога ли не си искал да бъдеш истински писател?

Сякаш ме зашлеви през лицето. Изстенах. Не знам дали не изпуснах бележника.

— Извинявай — рече Рут. — Не исках да бъда груба. Но навярно съзнаваш, че с теб сме в едно положение. Винаги съм разбирала от политика повече, отколкото Адам. А ти разбираш от писане. Но в крайна сметка звездата е той, нали? И ние знаем, че нашата работа е да обслужим звездата. Неговото име ще продаде книгата, не твоето. Същото стана и с мен. Не след дълго осъзнах, че той може да стигне до върха. Имаше външност и чар. Умееше да говори страхотно. Хората го харесваха. Докато аз винаги съм била грозното пате с невероятен талант за гафове. Както доказах току-що. — Тя отново докосна ръката ми. Сега пръстите бяха топли и живи. — Извинявай. Нараних те. Предполагам, че и сенките имат чувства като всички нас.

— Когато ни наранят, кървим — казах аз.

— Приключи ли с вечерята? В такъв случай защо не донесеш онези документи, които е изровил Майк? Може да ми освежат паметта. Стана ми интересно.

Слязох в стаята и взех плика на Макейра. Докато се върна горе, Рут пак бе седнала на дивана. В камината горяха нови дърва и вятърът с рев засмукваше из комина снопове оранжеви искри. Деп прибираше чиниите. В последния момент успях да спася чашата и шишето уиски.

— Искаш ли десерт? — попита Рут. — Кафе?

— Не, благодаря.

— Свършихме, Деп. Благодаря ти.

Тя помръдна леко, за да ми подскаже да се настаня до нея, но аз се престорих на разсеян и седнах отсреща, на предишното си място. Още ме болеше от намека, че не съм истински писател. Може и да е вярно. Никога не съм съчинявал поезия. Не пиша сантиментални анализи на юношеските си терзания. Нямам мнение за човешката душа, освен че е по-добре човек да не задълбава из нея. Виждам се като литературен еквивалент на умел грънчар или кошничар — произвеждам забавни предмети, които хората охотно купуват.

Отворих плика и извадих фотокопията от членската книжка на Ланг и статиите за лондонските избори. Плъзнах ги по масата към Рут. Тя кръстоса глезени, приведе се напред и аз неволно надникнах в изненадващо дълбоката и сенчеста долина на деколтето й.

— Е, с това не се спори. — Рут бутна настрани членската карта. — Подписът е негов. — Тя почука с пръст по снимката на агитаторите от 1977 г. — Някои лица са ми познати. Сигурно съм почивала през онази вечер или съм обикаляла с друга група. Иначе щях да бъда до него. — Тя вдигна глава. — Какво друго си изровил?

Вече нямаше смисъл да крия, затова подадох целия пакет. Тя огледа името и адреса, после пощенския печат и обърна очи към мен.

— Какви ги е вършил Майк?

Разтвори плика с палец и показалец, после предпазливо надникна в него, сякаш се боеше, че нещо може да я ухапе. След малко го преобърна и изсипа съдържанието на масата. Гледах напрегнато как прелиства копията от фотографии и програми. Взирах се в нейното бледо умно лице, търсейки поне следа от обяснение защо всичко това е било тъй важно за Макейра. Видях как суровите й черти омекнаха, когато взе фотографията на Ланг с раираното сако край огряната от слънце река.

— О, погледни го — възкликна тя. — Не е ли красив? Притисна снимката към бузата си.

— Неустоим — съгласих се аз.

Рут се вгледа по-внимателно в снимката.

— Боже мой, погледни ги. Виж косата му. Това е съвсем друг свят, нали? Помисли само, какво ставаше, докато са се снимали? Виетнам. Студената война. Първите миньорски стачки в Англия от 1926 година насам. Военният преврат в Чили. А те какво правят? Вземат бутилка шампанско и отиват да се повозят на лодка!

— Наздраве за тях.

Рут взе едно от фотокопията.

— Чуй това — каза тя и зачете:

Усмихна се и поклати глава.

— Не разбирам и половината. Написано е с кеймбриджки шифър.

— Гонките са гребни състезания между колежите — обясних аз. — Всъщност и в Оксфорд ги има, но ти сигурно си била твърде увлечена в миньорската стачка, за да им обърнеш внимание. Дрането — това са майските балове, нали знаеш колко скъпо струват поканите. А дори не са майски, провеждат ги през юни, разбира се.