Роберт Харрис - Сянката

Но Макейра знаел и други неща. Знаел, че Рут е учила в Харвард със стипендия „Фулбрайт“, и едва ли са му трябвали повече от десет минути в интернет, за да открие, че през средата на седемдесетте години Емет е преподавал по нейната специалност. Освен това знаел по-добре от когото и да било, че Ланг рядко взема решение, без да се посъветва с жена си. Адам бил гениалният политически търговец, Рут — стратегът. Ако трябва да се избере кой от двамата притежава ума, дързостта и безмилостната жестокост, за да бъде избран за вербуване, няма място за колебания. Макейра няма как да е знаел със сигурност, но според мен е сглобил достатъчна част от мозайката, за да изтърси пред Ланг подозренията си при онова разгорещено спречкване вечерта, преди да потегли за среща с Емет.

Опитвам се да си представя какво е изпитал Ланг, чувайки обвиненията. Насмешка и презрение, сигурен съм; а също и ярост. Но ден-два по-късно, когато вълните изхвърлили тялото и той отишъл в моргата да разпознае Макейра — какво си е мислил тогава?

Почти всеки ден слушам записа на последния си разговор с Ланг. Ключът към всичко е там, сигурен съм, но цялата история си остава все така мъчително неразгадаема. Гласовете ни са тънички, но отчетливи. Чува се и бученето на реактивни двигатели.

АЗ: Вярно ли е, че сте имали сериозно спречкване? Точно преди да умре.

ЛАНГ: Майк отправи някои безумни обвинения. Не можех да ги отмина.

АЗ: Може ли да попитам какви бяха?

ЛАНГ: Предпочитам да не ги повтарям.

АЗ: Бяха ли свързани с ЦРУ?

ЛАНГ: Но ти сигурно вече знаеш, щом си ходил да разговаряш с Пол Емет.

(Пауза, траеща 75 секунди.)

ЛАНГ: Искам да разбереш, че всичко, което съм направил като партиен лидер и министър-председател — всичко, — е било продиктувано от убеждението, че постъпвам правилно.

АЗ: (Не се чува.)

ЛАНГ: Емет твърди, че си му показал снимки. Вярно ли е? Може ли да ги видя?

И после задълго не се чува нищо освен двигателите, докато той ги разглежда, затова превъртам записа до момента, когато спира очи върху момичетата на речния бряг. Гласът му звучи неописуемо тъжно.

Помня я. И нея. Тя ми писа веднъж, когато бях министър-председател. Рут не беше доволна.

О, боже. Рут…

О, боже. Рут…

О, боже. Рут…

Слушам отново и отново. Сега, след като съм го чувал толкова пъти, по гласа му личи, че в онзи момент, когато се сеща за съпругата си, тревогата му е изцяло за нея. Вероятно през онзи късен следобед му е позвънила панически да съобщи, че съм се срещал с Емет и съм му показал някакви снимки. Трябва спешно да поговорят на четири очи — цялата история започва да се разплита — и затова трескаво търсят самолет. Един господ знае дали е била наясно какво очаква мъжа й на пистата — според мен не, макар че въпросите за странните пропуски на охраната така и не получиха отговор. Но най-силно ме трогва безсилието на Ланг да довърши изречението. Сигурно иска да добави „Какво направи?“. О, боже. Рут… Какво направи? Мисля, че това е мигът, когато подозренията, мъчили го дни наред, изведнъж изкристализират в ума му, когато осъзнава, че „безумните обвинения“ на Макейра в крайна сметка са били истина и неговата съпруга от трийсет години насам не е онова, за което я смята.

Нищо чудно, че е избрала точно мен да довърша книгата. Имала е много за криене и е била уверена, че авторът на мъглявите мемоари на Кристи Костело е последният човек на света, който би стигнал до истината.

Иска ми се да пиша още, но поглеждам часовника и се боя, че трябва да свършвам, поне засега. Вече усещам как непознати хора проявяват твърде голям интерес към мен. Планът ми е да опаковам екземпляр от този ръкопис и да го дам на Кейт. След около час, докато всички още спят, ще го пусна в пощенската й кутия заедно с писмо, в което я моля да не отваря пакета, а само да го пази. Ако до месец няма вести от мен или ако чуе, че нещо ме е сполетяло, да прочете ръкописа и да реши как да постъпи. Ще си помисли, че разигравам мелодрами, и донякъде наистина е така. Но й вярвам. Тя ще го направи. Ако някой има необходимото упорство и ловна стръв, за да вкара тази книга в печатницата, това е Кейт.

Чудя се къде да отида. Още не съм решил. Със сигурност знам какво бих искал. Може и да ви изненадам. Бих искал да се върна на Мартас Винярд. Сега там е лято и изпитвам странното желание да видя онези жалки дъбове покрити с листа, да погледам как яхтите се задават с издути платна през Нантъкетския пролив откъм Едгартаун. Бих искал да се върна на онзи плаж в Ламбъртс Коув, да усетя горещия пясък под босите си нозе, да гледам как безгрижни семейства играят във водата и да полегна под топлото слънце на Нова Англия.