Роберт Харрис - Сянката

Ключът към всичко е в автобиографията на Ланг — всичко е там, в първото изречение.

Грабнах моя екземпляр от готовата книга, отнесох го на бюрото и запрелиствах встъпителните глави. Бързо плъзгах пръст през средата на страниците, прехвърляйки с поглед всички измислени чувства и разкрасени спомени. Набрана и подвързана, моята професионална проза бе превърнала неравния човешки живот в нещо безлично, студено и гладко като прясно измазана гипсова стена.

Нищо.

Захвърлих книгата с отвращение. Що за евтин боклук, що за бездушно търговско творение. Радвах се, че Ланг не е жив да я прочете. Всъщност предпочитах оригинала — за пръв път откривах нещо честно ако не в друго, то поне в тромавата му откровеност. Отворих едно чекмедже и сграбчих оригиналния ръкопис на Макейра, оръфан от дългата употреба и на места почти нечетлив от моите драсканици и поправки. Първа глава. Ланговата фамилия има шотландски произход и се гордее с това… Спомних си помпозното начало, което тъй безмилостно бях отрязал на Мартас Винярд.

Но пък, ако се замислех сериозно, точно началото на всяка една глава от ръкописа изглеждаше най-ужасно. Не бях оставил нито едно от тях без промяна. Разрових трескаво страниците, а тежкият ръкопис се гърчеше и разперваше из треперещите ми ръце като някаква жива твар.

„Втора глава. Съпруга и дете — сериозен товар за един мъж. Реших да се заселим в малко градче, далеч от суетата на лондонския живот… „„Трета глава. Рут съзря далеч преди мен възможността да стана партиен лидер… „„Четвърта глава. Учейки се от опита на предшествениците, аз реших да бъда различен… „„Пета глава. През днешния поглед нашата изборни победа изглежда логична, но по онова време… „„Шеста глава. 76-а поредна служба започваше да се занимава с общественото осигуряване…“ „Седма глава. Била ли е някоя друга страна тъй преследвана от собствената си история както Северна Ирландия?… „„Осма глава. Привлечена от всички обществени кръгове, масата на нашите кандидати за Европейските избори ми вдъхваше истинска гордост…“ „Девета глава. За всяка нация първото правило във външната политика е да гони собствения си интерес… „„Десета глава. Агент след агент докладваха от Афганистан… „„Единайсета глава. На новото правителство се очертаваха най-сериозни трудности… „„Дванайсета глава. ЦРУ оценяваше терористичната заплаха…“ „Тринайсета глава. В решението си да предприема атака срещу цивилни области изхождах от ясното осъзнаване… „„Четиринайсета глава. Америка се нуждае от съюзници, готови да… „„Петнайсета глава. От момента, когато насрочихме ежегодната партийна конференция, исканията за оставката ми… „„Шестнайсета глава. Професор Пол Емет от Харвард е писал за уникалната роля на… „

Измъкнах началните страници на шестнайсетте глави и ги подредих върху бюрото една след друга.

Ключът към всичко е в автобиографията на Ланг — всичко е там, в първото изречение.

Изречение или изречения?

Никога не съм си падал по гатанките. Но когато подредих страниците и подчертах първата дума на всяка глава, просто нямаше как да не го видя — изречението, което уплашеният Макейра бе вмъкнал в ръкописа като послание от гроба: „Ланговата съпруга Рут, учейки, през 76-а била привлечена за агент на ЦРУ в Америка от професор Пол Емет от Харвард.“

f

Сянката не бива да се надява на слава.

„Писане в сянка“

Тази нощ напуснах апартамента и повече не се завърнах в него. Оттогава измина месец. Доколкото знам, никому не липсвам. Понякога, особено през първата седмица, докато седях сам в мизерната хотелска стая — вече съм сменил четири, — твърдо вярвах, че съм полудял. Казвах си, че трябва да позвъня на Рик и да попитам за името на онзи психоаналитик. Но преди три седмици, след цял ден упорито писане, тъкмо задрямвах, когато чух по късните новини, че бившият външен министър Ричард Райкарт е загинал заедно с шофьора си при автомобилна катастрофа в Ню Йорк. Уви, новината беше четвърта по ред. Няма нищо по-бивше от един бивш политик. Ако можеше да чуе, Райкарт нямаше да е доволен.

След това знаех, че няма връщане.

Макар че не върша нищо друго, освен да пиша и размишлявам за станалото, все още не знам как точно Макейра е разкрил истината. Вероятно всичко е тръгнало от архивите, когато се е натъкнал на операция „Буря“. Вече е бил разочарован от годините на Ланг във властта и не е можел да разбере защо нещо, започнало тъй обещаващо, завършва с кървава каша. Когато с типичното си упорство взел да проучва кеймбриджките години, попаднал на онези снимки и те сигурно са му се сторили ключ към загадката. Без съмнение щом Райкарт бе чувал слухове за връзките на Емет с ЦРУ, би било логично да се допусне, че ги е чувал и Макейра.