Джей Баркер - Сърца за изгаряне

Без да свалям очи от нея, се обърнах към Ками:

— На масата има кошница с плодове. Видях я, когато влязохме. Можеш ли да ми я донесеш?

— Шегуваш ли се?

— Моля те.

Ками прибели очи, сви рамене и тръгна към спалното. Върна се след минутка с кошницата.

— Не мисля, че е гладна.

Оставих кошницата на пода между нас и взех голямата червена ябълка, която бе най-отгоре. Подадох я на Стела:

— Вземи я.

Стела вдигна очи, пресегна се колебливо с дясната си ръка и обви треперещите си пръсти около ябълката. Палецът и показалецът ѝ преминаха направо през сочния плод и се допряха, все едно между тях нямаше нищо — червената кора и жълтеникавата сърцевина под нея почерняха и се разпаднаха за части от секундата. Юмрукът на Стела се затвори на мястото, където допреди малко бе ябълката, която се свлече на пода на скашкана купчинка.

— Ама че работа! — прошепна Ками зад мен.

Подадох на Стела банан. Той последва съдбата на ябълката — съсухрен, изгнил, целият живот изцеден от него с едно-единствено докосване.

Дадох ѝ портокал.

И още една ябълка.

Половината кошница се изпразни, преди дишането на Стела да се поуспокои. Когато ѝ подадох шестата или седмата поред ябълка, отне цели двайсет секунди, преди плодът да умре като останалите.

— По-добре… — изрече тихо Стела.

Погледнах Ками, която все още висеше над главата ми:

— Ще ни оставиш ли за минутка?

— Трябва да я вържем. Като Хобсън.

— Няма да я връзваме.

Ками въздъхна и излезе от банята. Спрях душа, помогнах на Стела да се изправи и я увих в пухкава бяла хавлия.

— Благодаря ти, Пип. Благодаря ти, че си… ти .

Понижих глас:

— Някой се обади на „Чартър“ от къщата на баща ми.

Досега не бяхме оставали сами. Сега за пръв път ми се удаваше възможност да споделя с нея. И първият път от доста дни насам, когато беше достатъчно адекватна, за да разбере какво ѝ казвам.

— Какво?!

— И това не е най-лошото. — Разказах ѝ как Фогел бе натиснала бутона за повторно набиране и за онова, което ми съобщи. Как бях при баща ми в бараката за дърва и не знаех кой е позвънил на „Чартър“. — Може да е всеки от тях.

— Хобсън беше вързан, нали? Не е и баща ти. Остават Ками и онзи тип, Проповедника. — Стела се огледа, очевидно за пръв път: — Къде се намираме?

— Не си ли спомняш как тръгнахме от Уидби?

Тя поклати глава.

Разказах ѝ за второто обаждане от скривалището на баща ми. За хидроплана. За пътуването от Девил’с Лейк обратно до Питсбърг.

Тя ме изслуша, без да ме прекъсва. Накрая попита:

— Коя дата е днес?

— 13 август.

Тя зяпна учудено.

— Пет дни — промълви. — Никога досега не съм издържала пет дни.

Въпреки че плодовете помогнаха донякъде, Стела все още бе смъртно бледа. Очите ѝ бяха хлътнали и зачервени. Когато видях, че не я държат краката, я хванах през хавлията и ѝ помогнах да се изправи.

— Не трябва да съм близо до останалите — прошепна тя. — Можеш ли да примъкнеш едно от леглата тук?

— Сигурна ли си?

Тя кимна.

— Така ще е по-безопасно за всички.

Използвайки хавлията като преграда, ѝ помогнах да стигне до една алуминиева пейка, за да седне.

— Изчакай тук.

Върнах се в спалното и взех торбата ѝ, едно от походните легла и дебела завивка, която открих сгъната върху един от другите кревати. Баща ми се бе събудил. Всички ме наблюдаваха втренчено, но не казаха нищо.

Разпънах леглото в една малка ниша до шкафчетата в съблекалнята.

Краката на Стела бяха като гумени. Страхувах се, че ще се преплетат под нея, но тя все пак стигна до леглото.

Съблече мокрите си дрехи, хвърли ги на пода и облече рокля с дълги ръкави, която бях открил в чантата ѝ.

Бях взел от душа подгизналите ѝ черни ръкавици, но когато ѝ ги подадох, тя сбърчи нос:

— Гнусни са. Трябва да ги изпера като хората.

Кутията с латексовите ръкавици все още бе на земята до мен. Вдигнах я и извадих един чифт:

— Ето. Не са чак толкова стилни, но поне са сухи.

Тя си ги сложи, сгуши се в леглото и се зави плътно с одеялото.

— Всичко скоро ще свърши, Пип.

И заспа. Поне в този момент изглеждаше спокойна.

Изпрах черните ръкавици в мивката, като използвах малко течен сапун, и ги сложих на закачалката за хавлиите да изсъхнат.

Преди да я оставя да си почива, преместих останалите плодове по-близо до нея, за да може да ги достигне лесно, и отметнах мократа ѝ коса от лицето.

Свалих латексовите ръкавици и се върнах при другите.

Ками седеше до дъщеря си и я наблюдаваше как оцветява книжка с картинки. Изгледа ме уморено. Проповедника се бе надвесил над маса, отрупана с оръжия, заедно с двама от хората на Дънк — имаше всичко от AR-15 до пистолети и ножове. Беше добавил и собствените си оръжия заедно с разопакованите и готови за употреба слушалки.