Дуглас Престон - Хищник

Последваха нови гърмежи. Един заблуден куршум отскочи през пукнатината и се заби в тавана.

— Трябва да запушим дупката — каза Сали.

Но Том вече търкаляше камъни натам. Те ги събраха и ги натикаха в пукнатината. За пет минути беше запушена.

Том обви ръце около Сали.

— Господи, мислех, че никога повече няма да те видя — изхлипа Сали. — Не мога да повярвам, че ме намери.

Той я стисна здраво в прегръдките си.

— Да се махаме от тук.

Тръгнаха през тунелите, като от време навреме включваха фенерчето, за да се ориентират. Изкатериха се нагоре и не след дълго бяха на повърхността на мината.

— Той ще излезе от другия изход — каза Сали.

Том кимна.

— Ще минем по дългия път.

Вместо да се върнат и да се изкачат по хребета, те хлътнаха в тъмнината между дърветата по дъното на пролома.

— Как е кракът ти, можеш ли да вървиш?

— Не съм съвсем зле. Оръжие ли е това на колана ти?

— Аха. Двайсет и два калибров с един патрон. — Том се обърна и погледът му обходи посребрените склонове.

— Камионът ми е на входа.

— Той ще стигне там преди нас — каза Сали.

Беше тъмно като в рог, килимът от борови иглички пружинираше меко и поскърцваше под краката им, а лекият бриз в дърветата поглъщаше тихите звуци от стъпките им. Том спираше от време навреме да се ослуша и да види дали похитителят не ги преследва, но всичко бе тихо.

След десетина минути дълбокото дере се изравни и премина в широко сухо корито. Напред блещукаха светлините на хижите. Всичко изглеждаше спокойно, с изключение на това, че Рейндж Роувърът на похитителя го нямаше.

Те заобиколиха стария град, но той изглеждаше пуст.

— Мислиш ли, че се е изплашил и е избягал? — попита Сали.

— Съмнявам се.

Минаха покрай хижата и побързаха да навлязат сред дърветата, като продължиха да се движат успоредно на черния път. Камионът се намираше на по-малко от четиристотин метра оттук. Том дочу нещо и спря; сърцето му биеше бясно. Ето отново — ниското подвикване на бухал. Стисна ръката на Сали и те продължиха напред. След няколко минути забелязаха неясните очертания на оградата.

Той подложи крак, за да може Сали да стъпи и да се прехвърли оттатък. Веригата леко издрънча. Том, без да се бави, се прехвърли и след няколко минути на светлината на луната забеляза откраднатия камион — продължаваше да стои там, където го бе паркирал, близо до заключената порта. Само че сега портата зееше широко отворена.

— Къде, по дяволите, е отишъл? — прошепна Сали.

Том стисна рамото й и отвърна също шепнешком:

— Продължаваш да се движиш в сянката, наведи главата и влизай в камиона колкото можеш по-бързо. После паля двигателя и се спасяваме.

Сали кимна. Тя притича към пасажерското място, като се привеждаше, оставайки под нивото на кабината; Том побърза да отвори вратата и се метна на шофьорското място. След минута и двамата бяха вътре.

— Дръж се здраво.

Той завъртя ключа и камионът завибрира с глухо ръмжене. В този момент на завоя иззад дърветата се появиха чифт фарове и върху тях се посипа град от тежкокалибрени куршуми. В кабината се разлетяха парчета стъкло и пластмаса.

— По дяволите!

Том се хвърли настрани върху седалката, мина на първа и камионът заподскача по пътя, като сипеше дъжд от чакъл. Превключи на втора и ускори, чувайки как куршумите продължават да се забиват в стоманата. Камионът криволичеше и задницата му се люшкаше напред-назад. Том се осмели и вдигна глава, но не успя да види нищо: предното стъкло бе напукано и приличаше на паяжина. Удари го с юмрук и направи достатъчно голяма дупка, за да вижда, след което продължи да ускорява.

— Остани на пода!

Той зави и стрелбата постепенно затихна, но зад тях се чуваше грохотът на колата, която ги преследва и той знаеше, че стрелецът е по петите им; миг по-късно Рейндж Роувърът се подаде на завоя и фаровете му ги пронизаха.

Тряс! Тряс! Заваля нов град от куршуми и над главите им се посипаха парчета от лампата върху тавана. Том въртеше бясно волана — чуваше люшкането и вибрациите отзад и знаеше, че поне една от гумите е пробита.

— Дизел! — извика Сали от пода. — Мирише ми на дизел!

Резервоарът явно бе уцелен.

Нов трясък.

— Горим! — изкрещя Сали. Ръката й бе върху дръжката на вратата. — Скачай!

— Не! Още не!

Той насочи камиона по друг завой и стрелбата за миг прекъсна. Напред се виждаше как пътят минава покрай една канара. Даде газ и пое право към нея.

— Сали, когато ти извикам „скачай“, скочи веднага и се търкулни встрани от гумите. След това бягай. Поеми към високите плата. Ще можеш ли?