Дуглас Престон - Хищник

— Бродбент трябва вече да е минал Къмбръс Пас — каза Хернандес.

Уилър смукна дълбоко.

— Не е възможно. Записали са всички коли, преминали през пролома, но бричката на Байлър не е била измежду тях. Нито пък е минала през барикадата южно от Еспаньола.

— Може да се е отървал от нея на някой отдалечен паркинг и да е отишъл пеша до мотел.

— Може, но не го е направил. — Уилър натисна газта. Стрелката на скоростомера се качи до сто и осемдесет километра, колата се залюля напред-назад и тъмнината зафуча покрай тях.

— Тогава какво е направил, според теб?

— Мисля, че е отишъл в т.нар. манастир „Христос в пустинята“, за да се срещне с онзи монах. Където, впрочем, отиваме и ние.

— Кое те кара да мислиш така?

Уилър отново смукна дълбоко от цигарата. Той обикновено оценяваше упоритите въпроси на Хернандес — те му помагаха да си избистря ситуацията, — но този път изпита единствено раздразнение.

— Не знам кое ме кара да мисля така, но го мисля — сопна се той. — Бродбент и жена му са замесени, монахът също, има и трета страна — убиецът — който също здравата е затънал в цялата тази работа. Намерили са нещо в онези каньони и се борят за него на живот и смърт. Каквото и да е, става въпрос за нещо голямо — толкова голямо, че Бродбент прати полицията за зелен хайвер и открадна камион заради това. Исусе Христе, запитай се само какво може да е толкова сериозно, че тип като него да рискува десет години в изправителния на Санта Фе. Говорим за човек, който вече е получил всичко.

— Аха.

— Дори и Бродбент да не е в манастира, искам да си поприказвам малко с този тъй наречен монах.

Том невярващ осъзна, че викът идваше от Сали. Той притисна устата си към пукнатината.

— Сали!

Тежко дишане.

— Том?

— Сали! Какво става? Добре ли си?

— Господи, Том! Ти си… — Тя едва говореше. — Заклещена съм. Той стреля по мен. — Отново тежко дишане и хълцане.

— Сали, аз съм тук, всичко е наред. — Том насочи слабия лъч на фенерчето надолу и се ужаси, когато видя лицето на Сали, заклещено в процепа на няма и две стъпки под него.

Последва изстрел и Том чу изтрещяването на куршум в камъните отдолу.

— Стреля в пукнатината, но не може да ме види. Том, аз съм в капан…!

— Дошъл съм да те измъкна оттук. — Той освети наоколо. Скалата беше вече натрошена и беше само въпрос на време да се разруши напълно и да се откъртят парчетата. Той огледа тунела отгоре и потърси с очи за нещо, което би му помогнало. В един ъгъл забеляза купчина прогнили щайги и въжета.

— Ей сега слизам.

Нов изстрел.

Том хукна към купчината, освободи се от изгнилите въжени намотки и започна да рови из проядените чували от зебло. Най-отдолу откри клиновидно стоманено парче. Грабна го и изтича обратно.

— Том!

— Тук съм. Ей сега идвам.

Друг изстрел. Сали изпищя.

— Ранена съм. Той ме уцели!

— Господи, къде…?

— В крака. Мили боже, измъкни ме оттук!

— Затвори очи.

Том пъхна стоманения клин в процепа, взе един камък и заудря с него по клина. Напуканата скала започна да се рони. Той коленичи и започна да измъква парчетата с ръце, като не спираше да успокоява Сали.

Последва още един изстрел.

— Том!

— Ах, ти кучко! Презареждам и си мъртва!

Том откъртваше парче и го хвърляше, после второ, трето, ръцете му се разраниха, но той не забавяше темпо.

— Сали, къде си ранена?

— В крака. Не мисля, че е лошо. Само побързай.

Пореден изстрел. Том удряше скалата със стоманения клин, увеличавайки дупката. Сега можеше да види цялото лице на Сали.

Пук! Сали подскочи.

— За бога, побързай!

Върхът на клина се отчупи и той изруга, обърна се и започна да кърти от другата страна.

— Достатъчно! — извика Сали.

Том се пресегна, хвана ръката й и я дръпна, когато тя се оттласна отдолу.

— Мъртва си!

Том забиваше стоманеното острие в скалата, отцепвайки парчета крехък кварц. С пълно безразличие забеляза, че е открил златна жила, пропусната от миньорите навремето.

— Сега!

Той я подхвана под мишниците и я издърпа. Отдолу се чу друг изстрел.

Сали се отпусна на пода мръсна, измокрена, с разкъсани дрехи.

— Къде те рани онзи мръсник? — Той затърси трескаво.

— Крака, крака ми.

Том отпра ивица от ризата си и избърса кръвта, откривайки повърхностни наранявания върху бедрото й. След малко извади парче от камък, което бе рикоширало в нея.

— Сали, всичко е наред. Ти си добре.

— Бях сигурна.

— Кучка! — Крясъкът прозвуча истерично.