Дуглас Престон - Хищник

Беше на светлинни години оттам.

Кафето свърши, пресуши и последната капчица течност и изсипа утайката в огъня; остави канчето настрана, готово за сутрешното кафе. Облегна се отново на скалата с въздишка, уви плътно расото около себе си и вдигна очи към звездите. Беше почти полунощ и извитият лунен сърп висеше над ръба на каньона. Той откри някои от съзвездията, които познаваше — Голямата Мечка, Касиопея, Плеядите. Млечният път бе разсипал блясъка си по небето; той го проследи с очи и намери съзвездието Сигнус, Лебеда, замръзнал завинаги в своя полет през галактическия център. Беше чел, че има гигантска черна дупка в центъра на галактиката, наречена Сигнус X1, сто милиона слънца, погълнати и компресирани в математическа точка — и се изненада, че човешките същества се бяха одързостили да мислят, че биха могли да разберат всичко за истинската природа на бога.

Форд въздъхна и се протегна върху пясъка, питайки се дали подобни размишления са подходящи за човек, комуто скоро предстои да стане бенедиктински монах. Събитията през последните няколко дни го бяха тласнали в своего рода духовна криза. Търсенето на тиранозавъра бе събудило у него същия онзи страстен стремеж, онзи копнеж за преследване, от който си мислеше, че се е освободил. Той говореше четири езика, бе живял в дузина екзотични страни и бе имал много жени, преди да намери голямата любов на живота си. Бе страдал непоносимо заради това и все още страдаше. Защо тогава тази страст към възбудата и опасността? Ето, беше тук и търсеше динозавър, който не му принадлежи, не му носеше ни признание, ни пари, ни слава. Защо? А може би се дължеше на някакъв основен дефект в характера му?

Мисълта му неохотно се върна отново към онзи съдбовен ден в Сием Реап, Камбоджа. Жена му Джули и той бяха напуснали Пном Пен в деня преди заминаването си за Тайланд. Бяха спрели за няколко дни в Сием Реап, за да разгледат храмовете на Ангкор — разглеждането на забележителност беше част от прикритието им. Само седмица преди това бяха разбрали, че Джули е бременна и за да отпразнуват случая, бяха резервирали апартамент в луксозен хотел. Нямаше никога да забрави тази последна вечер с нея — стояха и гледаха как слънцето залязва зад петте големи храмови кули. Можеха да чуят далечното, монотонно пеене на будистките монаси, идващо от скрит в гората манастир от едната страна на храма.

Дотук се бяха справили с възложената им задача без никаква засечка. Онази сутрин бяха доставили диска с данните на своя агент в Пном Пен. Беше направено чисто — или поне те си мислеха така. Единственият намек за това, което предстои, беше старата Тойота Ленд Круизър, която ги следеше. Но той се бе освободил от „опашката“ в задръстените с коли и хора улици на столицата, още преди да напуснат града. Не му се стори нещо сериозно, още повече че не за пръв път го преследваха.

След залеза вечеряха дълго в един от евтините ресторанти на открито покрай река Сием Реап, жабите подскачаха по пода, а нощните пеперуди се блъскаха в нанизаните на дълга тел електрически крушки. Бяха се върнали в неприлично скъпата си хотелска стая и прекараха голяма част от вечерта, лудувайки в леглото. Спаха до единадесет на другата сутрин и закусиха на терасата. После Джули беше слязла долу да вземе колата, докато той изнесе багажа им.

Чу глухата експлозия, докато вратата на асансьора се отваряше към фоайето. Предположи, че се е взривила стара противопехотна мина — Камбоджа все още страдаше от такива. Спомни си как излезе и видя през вратите на фоайето облаци от пушек, които се издигаха пред хотела. Излезе навън. Колата лежеше обърната върху покрива си, разцепена почти наполовина и от нея се издигаше щипещ пушек, в уличната настилка зееше кратер. Една от гумите бе излетяла на петдесетина стъпки върху безукорно подстриганата ливада и гореше.

Дори тогава не разбра, че това е неговата кола. Предположи, че е поредното политическо убийство, каквито в Камбоджа ставаха непрекъснато. Спря на стълбите и се заоглежда за Джули, разтревожен да не се взриви друга бомба. Докато стоеше така, забеляза парче плат, носено от вятъра; то изпърха и се приземи почти до краката му — и той разпозна в него яката на блузката, която Джули бе облякла тази сутрин.

С мъчително усилие Форд се върна към настоящето, към огъня, към тъмния каньон и небето с бляскащи звезди. Всички онези ужасни спомени изглеждаха далечни, сякаш се бяха случвали в друг живот, на друг човек.