Дуглас Престон - Хищник

— Кучко мръсна! — Пръстът му почти — почти — натисна спусъка.

Виковете й станаха по-силни, но и хватката на краката му, в която бе стиснал нейните, стана по-здрава. Той се владееше напълно. Господи, без малко да я застреля, и може би наистина трябваше да го направи.

— Ще те убия, ако трябва. Ще го направя.

Блъскане, несвързани звуци. Тази жена беше невероятно силна, като дива котка.

— Ще те убия! Не ме карай да го правя, макар че ако не спреш, ще бъда принуден да те убия.

Наистина го мислеше, разбра го по гласа му, затова спря. Веднага щом утихна, той плъзна крака си настрани, опитвайки се да достигне пистолета й, който лежеше на десетина стъпки върху килима.

— Не мърдай!

Усещаше я под себе си, хълцаща от страх. Добре. Трябваше да се страхува. Беше стигнал толкова близо до убийството й, почти го усети.

Сложи крак върху пистолета й, побутна го още малко към себе си, вдигна го и го пъхна в джоба си. Притисна цевта на Глока към устата й и каза:

— Ще опитаме отново. Сега вече знаеш, че ще те убия. Кимни, ако разбираш.

Тя внезапно се изви рязко и го ритна с все сила по пищяла, но нямаше опорна точка и той я спря с остро, внезапно извиване на ръката назад.

— Не се бори с мен! — Той завъртя дулото и го натика в устата й. — Това е оръжие, кучко, схващаш ли?

Тя се отпусна.

— Прави каквото ти казвам и никой няма да пострада. Кимни, ако си разбрала.

Тя кимна и той охлаби хватката си леко.

— Идваш с мен. Бавно и леко. Но първо искам да направиш нещо.

Никакъв отговор. Той натисна дулото по-навътре в устата й.

Кимване.

Цялото й тяло трепереше в ръцете му.

— Сега ще те пусна. Не искам никакъв звук. Никакви викове. Никакви резки движения. Ще те убия веднага, ако не правиш точно каквото ти кажа.

Кимване и изхълцване.

— Знаеш ли какво искам?

Поклащане на главата. Той продължаваше да лежи върху нея, краката му бяха стегнати около нейните, държеше я здраво.

— Искам бележника. Онзи, който съпругът ти взе от иманяря. В къщата ли е?

Поклащане на главата.

— У съпруга ти ли е?

Никакъв отговор.

Значи беше у съпруга й. Вече беше повече от сигурен.

— Сега ме слушай внимателно, Сали. Нямам намерение да се разтакавам. Една погрешна стъпка, един вик, един тъп трик — и те убивам. Това е.

Мислеше го наистина и тя за втори път схвана посланието.

— Сега ще те пусна и ще се дръпна. Ти ще отидеш до телефонния секретар, който е на масата и ще запишеш следното съобщение: Здравейте, това е домът на Том и Сали. Том е по работа, а на мен ми се наложи неочаквано да напусна града, така че няма да можем да се върнем веднага. Съжалявам за пропуснатите уроци, ще ги наваксаме по-късно. Оставете съобщение, благодаря.

Никакъв отговор.

Той завъртя дулото.

Кимване.

Извади дулото от устата й и тя се разкашля.

— Кажи го. Искам да чуя гласа ти.

— Ще го направя.

Гласът й трепереше. Той я пусна и насочи оръжието към нея, докато тя се изправяше.

— Прави каквото ти кажа. Ще проверя съобщението на моя клетъчен веднага щом свършиш, и ако не си го направила както трябва, ако си извъртяла някой номер, да знаеш, че си мъртва.

Жената се приближи към телефона, натисна един бутон и изрече съобщението.

— Гласът ти звучи доста притеснено. Дай пак. По-естествено.

Тя го повтори, потрети и най-сетне се получи както той го искаше.

— Добре. Сега ще излезем навън като нормални хора, първо ти, аз ще се движа на пет крачки след теб. Не бива да забравяш дори за миг, че имам оръжие. Колата ми е паркирана в една дъбова горичка на триста-четиристотин метра нагоре по пътя. Знаеш ли къде са дърветата?

Тя кимна.

— Там отиваме.

Докато пресичаха дневната, той усети мокрота върху бедрото си. Погледна надолу. Мушамата беше разкъсана и от крачола му висеше парче плат. Видя тъмно петно кръв, не много, но все пак беше кръв. Мадокс бе изненадан, защото не бе почувствал нищо. Той огледа килима, но не забеляза да е капнала кръв по него. Опипа с ръка, за пръв път усетил болка от раната.

По дяволите. Кучката го беше ранила.

Той я изведе от къщата и двамата пресякоха обраслата с бурени поляна, продължавайки покрай реката. След малко стигнаха до колата. В мига, в който влязоха в прикритието на дъбовия шубрак, той извади от раницата си чифт чехли и ги хвърли в краката й.

— Обуй ги.

Тя се наведе и ги нахлузи.

— Сложи ръце на гърба.

Сали се подчини и той я извъртя рязко и завърза ръцете й с две носни кърпи. После отвори вратата до шофьорското място.