Дуглас Престон - Хищник

Той хвана лакътя на Том и го поведе напред, като размахваше ръце към стената, на която бяха подпрени гигантски парчета жълтеникавокафяви скали, стегнато опаковани в найлон.

— Току-що получихме отличен материал от Грийн ривър, супер качество, купувате го от мен на цели блокове, нацепвате ги, натрошавате ги и ги продавате на парче, при което увеличавате парите си петорно.

Те се приближиха до сандъци, пълни с фосили, които Том разпозна като амонити.

— Ние сме най-големият дилър на амонити в света, полирани или необработени, заедно с парчето скала или отделно, продаваме ги на килограм или в брой. — Той продължи напред, като отминаваше един след друг рафтовете, отрупани с кутии, пълни с интересно завити в спирала черупки на амонити. Бръкна в една кутия и извади красива черупка. — Тези тук тръгват от приятната цена два долара за половин килограм, необработени, ето виждате, още са в матрица, в скалата. Да вземем тези тук образци или пък онези, които съдържат наистина приятни ахати. Те струват повече.

Ако пък се интересувате от насекоми, мога да ви кажа, че в момента разполагам с прекрасни паяци от шистите Нкоми в Намибия. Нова доставка на краби от Хайниген, Германия — те се търсят най-много напоследък, вървят по двеста-триста долара парчето. Ахатизирано дърво — продава се на килограм. Подходящо за всякакъв вид финансова акробатика. Криноидеа, слепнала заедно с папрати. Копролити — децата много ги харесват. Всичко това го имаме — и никой не може да разбие цените ни.

На това място Бийзън спря и взе един образец.

— Много от тях не са дори отделени от скалата. Можете да ги продадете направо така и да оставите клиентът сам да го направи. Хлапетата си купуват по три-четири. Обикновено вътре има папрат или листо. Случвало се е да има кост или челюст — аз съм чувал, че са намирани дори черепи на бозайници, запазени доста добре в скалата. Казвам ви, че е като акробатика. Тук например…

Той подаде на Том образеца и взе един чук.

— Давайте, отделете го.

Том взе чука, като си напомни за прикритието си и го повъртя неумело из ръцете си, преди да сложи фосила върху наковалнята.

— Използвайте края, който е като длето — каза спокойно Бийзън.

— Да, разбира се. — Том обърна чука и цапардоса конкрецията. Тя се разцепи, разкривайки клонка фосилизирана папрат. Той улови замисления поглед на Бийзън върху себе си.

— А какво има да предложите, що се отнася до по-ценните неща? — попита Том.

Бийзън отиде тихо до заключена метална врата и го пропусна да влезе в по-малко помещение без прозорци.

— Ето тук държим добрата стока — фосилите на гръбначните животни, кости на мамут, яйца на динозаври. Всъщност, в момента имам нова доставка на яйца от хадрозавър от Хънан с най-малко шестдесет процента непокътната черупка. Ще ги пусна по сто и петдесет долара парчето. Можете да вземете четири-петстотин от тях. — Той отвори един шкаф, взе едно каменно яйце от импровизираното от смачкана хартия гнездо и го вдигна. Том го пое, огледа го и му го върна, след което предвзето избърса ръката си в копринената кърпичка, която извади от джоба си. Незначителното движение не убягна от вниманието на Бийзън.

— Минимална поръчка — една дузина. — Той направи няколко крачки и застана пред голяма, прилична на ковчег, метална кутия, отвори я и отвътре се показа неправилна гипсова буца с размери четири на три стъпки. — Ето това е наистина нещо приятно, стратиомимус, целостта му е четиридесет процента, липсва черепът. Току-що пристигна от Южна Дакота. Напълно законно, идва от частно ранчо. Все още е в скалната матрица, нуждае се от известна обработка.

Той погледна остро Том.

— Всичко, с което се занимаваме тук е законно, с подписи и нотариално заверени документи от собственика на частния имот. — Той направи пауза. — Е, ще кажете ли в края на краищата какъв точно сте, господин Бродбент? — Той вече не се усмихваше.

— Какъвто казах. — Сблъсъкът стана точно както го беше очаквал: беше възбудил подозренията на Бийзън.

Мъжът се приведе напред и произнесе с тих глас:

— Вие не сте дилър на фосили. — Погледът му отново се спусна по костюма на Том. — Какъв сте, по дяволите, от ФБР ли сте?

Том поклати плава и пусна срамежлива, виновна усмивка.

— Надушихте ме, господин Бийзън. Поздравявам ви. Прав сте, не съм дилър на фосили. Но не съм и ченге.

Бийзън продължи да го гледа изучаващо, цялата му западняшка дружелюбност беше изчезнала.

— Какъв сте тогава?