Дуглас Престон - Хищник

Люлеещият се стол поскърцваше ритмично, слънцето се издигаше бавно в небето; от близкото дърво излетяха двойка гарвани и се понесоха към разрушения град, пронизвайки въздуха с дрезгав грак. Мадокс погледна часовника си. Беше почти обяд.

Очертаваше се дълга, тиха събота — но щеше да завърши с гръм и трясък.

Уилър седеше, прехвърлил крака върху бюрото си и гледаше как Хернандес се връща от архива с цял куп папки под мишница. Помощникът му се стовари с въздишка във фотьойла.

— Изглежда обещаващо — кимна Уилър към купчината. Хернандес беше дяволски добър изследовател.

— Така е.

— Кафе?

— Нямам нищо против.

— Ще ти налея. — Уилър стана и отиде до кафе машината, напълни две чаши и подаде едната на Хернандес.

— К’во откри?

— Този Бродбент има история.

— Давай, в стил „Ридърс дайджест“.

— Баща му е Максуел Бродбент, голям колекционер. Дошъл в Санта Фе през седемдесетте, женил се пет пъти, има три деца от три различни съпруги. Женкар. Занимавал се е с купуване и продаване на произведения на изкуството и антики, разследван няколко пъти от ФБР за сделки на черния пазар, обвинен в ограбване на гробници, но се оказал хитър и нищо не било доказано.

— Продължавай.

— Преди година и половина се случило нещо странно. Изглежда семейството внезапно заминало за Централна Америка на продължителна ваканция. Бащата умрял там, синовете се върнали с четвъртия си брат, полуиндианец. Четиримата си поделили около шестстотин милиона долара.

Уилър вдигна вежди.

— Някакви подозрения за нещо нечестно?

— Нищо определено. Но цялата история е объркана, никой не знае нищо, всичко са само слухове. В старото му имение живее синът му от индианката, тип, който пише вдъхновяващи книги, парчета в стил „Ню ейдж“. Говори се, че имал племенни татуировки.

Бродбент живее скромно, работи здраво. Женен от една година, съпругата му се казва Сали, по баща Сали Колорадо. Произхожда от работническо семейство. Бродбент ръководи голяма ветеринарна клиника в Абикию заедно с помощник — Албърт Макбрайд — предпочита да го наричат Шейн.

Уилър завъртя очи.

— Говорих с някои от клиентите му — еднакво уважаван е както от снобарските тайфи, които се интересуват от коне, така и от старомодните фермери. Съпругата му дава уроци по езда на деца.

— Досие?

— Нищо, освен няколко младежки лудории, чист е.

— Макбрайд?

— Също чист.

— Разкажи ми за тези „младежки лудории“.

— Досиетата са запечатани, но знаеш как е. Чакай да видя… Една тъпа шега, в която са замесени натоварен с тор камион и директорът на училището… — Той прелисти няколко страници. — Отишъл да поязди за удоволствие на някакъв чужд кон… сбил се и счупил носа на едно момче.

— А другите братя?

— Филип, живее в Ню Йорк сити, куратор в Музея на изкуството, няма нищо необичайно. Върнан, скоро се оженил за адвокатка, живее в Кънектикът, гледа си бебето, докато съпругата му работи. Преди години се забъркал в няколко финансови машинации, но нищо такова, откак е получил наследството си.

— По колко са взели?

— Изглежда на всекиго са се паднали по деветдесет милиона след данъците.

Уилър прехапа устни.

— Нещо ме кара да се чудя — онова, което търси този тип из високите плата, не са пари, нали?

— Не знам, лейтенант. Сам виждаш — изпълнителни директори, които имат стотици милиони, рискуват да влязат в затвора заради още няколко. Това е болест.

— Така е. — Уилър кимна, изненадан от проницателността на Хернандес. — Точно Бродбент съвсем не изглежда такъв. Не пръска пари. Работи, въпреки че няма нужда да го прави. Искам да кажа — нали разбираш, че не става в два след полунощ, за да бърка в задника на някоя крава, надявайки се да получи четиридесет долара. Нещо липсва тук, Хернандес.

— Прав си.

— Нещо ново около доказателствата?

— Все още не знаем кой е убитият. Работи се, зъбни картони, пръстови отпечатъци. Ще отнеме известно време, за да се прекара всичко през системата.

— А монахът? Проучи ли го?

— Аха. И той е с впечатляващ произход. Син на адмирал Джон Мортимър Форд, заместник-секретар във военноморските сили в администрацията на Айзенхауер. Андоувър, Харвард, бакалавър по антропология, завършил с пълно отличие. След това отива в МИТ и прави докторска дисертация по кибернетика, каквото и да означава това. Среща бъдещата си съпруга, женят се и двамата постъпват в ЦРУ, и после — виж какво става! Тези типове наистина знаят как да държат хората си под похлупак. Работил нещо под прикритие — занимавал се с разкодиране на някакъв шифър и компютри, жена му била убита в Камбоджа. Вдигнал се и зарязал всичко, за да стане монах. Всичко — включително къща за милиони долари, банкови сметки, гараж, пълен с колекционерски Ягуари… Невероятно.