Дуглас Престон - Хищник

Той ловуваше също лептоцератопси, по-малки динозаври с големината на сърна, с папагалоподобна човка и предпазна яка отзад на врата. Друг динозавър, който нападаше, макар и предпазливо, беше анкилозавърът, както и почти братовчед си — нано тиранозавъра, по-малка и по-бърза версия на самия него. Понякога се случваше да нападне стар и немощен толозавър — вид със заплашителни рога, осем стъпки дълга глава — най-големият открит череп на сухоземно животно.

Почвата и дърветата гъмжаха от бозайници, които тиранозавърът едва забелязваше — хранещи се с плодове гризачи, двуутробни, най-ранните предшественици на кравата (животно с големината на плъх) и първия примат на света — същество, наречено Пургаториус, което се хранеше с насекоми. Съществуваха и динозаври, които той не можеше да ловува: например орнитомимусът, динозавър с размерите на щраус, който можеше да изминава повече от сто и дванадесет километра на час.

Тиранозавърът беше същество с навици. По време на дъждовния сезон, когато реките и блатата излизаха от коритата си, той се придвижваше на запад към по-високите участъци на предпланините. А когато настъпеше сухият сезон, след чифтосването, понякога се отправяше към верига от пясъчни хълмове, от подветрената страна на угасналите вулкани, за да си направи гнездо и да измъти яйца. Когато дъждовете започваха, той се връщаше обратно в големите гори, които се намираха по крайбрежието на Ниобрара.

Климатът беше горещ и влажен. Нямаше полярни ледени шапки, нямаше ледници — земята се намираше в хватката на един от най-горещите климатични цикли в своята история. Нивото на океана никога не се бе покачвало толкова високо. Огромни части от континентите лежаха под водата на вътрешни морета. Грамадни рептилии кръстосваха въздуха, земята и водата и това продължи двеста милиона години. Динозаврите се оказаха най-успешният клас от животинския свят, населявал някога планетата Земя. Бозайниците съществуваха съвместно с динозаврите почти сто милиона години, но те никога не станаха толкова много. Най-големият бозайник от епохата на динозаврите беше с размерите на кутия за хляб. Рептилиите бяха заели всички по-високи, подходящи за живот ниши.

А тиранозавър рекс окупира най-високите. Той управляваше върха на хранителната верига. Беше най-голямата биологична машина за убиване, съществувам някога на земята.

Сутрешното слънце грееше над високите плата и сипеше жар над земята. Джими Уилър спря в сянката на една хвойна и побърза да седне на близкия камък. Хернандес се отпусна до него с плувнало в пот лице. Уилър извади от раницата си термоса с кафе и наля една чаша за помощника си и една за себе си, след което отвори пакета „Марлборо“. Уийтли бе поел напред с кучетата и той сега ги гледаше как пресичат бавно голото плато.

— Ама че горещина.

— Да-а-а — съгласи се Хернандес.

Уилър всмукна дълбоко от дима, зареял поглед в безкрайния пейзаж от червени и оранжеви каньони, куполообразни канари, върхове, хребети, хълмове и плата — триста хиляди акра, дяволски безнадеждно, когато спреш и помислиш. Той присви очи срещу ярката светлина. Тялото направо щеше да изгори на дъното на някой от стотиците каньони, ако не бе хвърлено в някоя бог знае каква дупка или ниша, каквито наоколо имаше достатъчно.

— Не беше добре, че Уийтли не тръгна, когато следата беше още прясна — въздъхна Хернандес.

— Можеш да го кажеш отново, нищо няма да се промени.

Един малък самолет бръмчеше горе в небето — търсеше ниви с марихуана.

Уийтли се появи отвъд възвишението срещу тях с четири тежки манерки, преметнати през рамо, опитвайки да се задържи по дългия хлъзгав наклон, който блестеше в горещината. Двата му развързани копоя тичаха пред него изплезили езици и душеха земята.

— Обзалагам се, че сега Уийтли съжалява — каза Уилър. — Трябва да носи вода за себе си и за кучетата.

Хернандес се ухили:

— Какво мислиш? Имаш ли някакви теории?

— Първоначално си мислех, че е било дрога. Но вече смятам, че се касае за нещо по-голямо. Става нещо тук, в което са замесени двамата — Бродбент и монахът.

Уилър всмукна и хвърли фаса надолу по голата скала.

— Какво например?

— Нямам представа. Но търсят нещо. Помисли само — Бродбент разправя, че язди часове наред нагоре-надолу, за „удоволствие“. Гледай го ти, кучия му син! Ти би ли яздил просто за удоволствие?

— Няма начин.

— И видиш ли, случайно минавал наблизо и открил онзи иманяр точно след като онзи бил застрелян. По мръкнало, на дванайсет-тринайсет километра от пътя, направо сред нищото… Случайност? Стига бе.