Дуглас Престон - Хищник

— Кой би дал такива пари за един динозавър?

— А кой би дал такива пари за една картина? Един ден ще се разменят тиранозавър рекс срещу Тициан.

— Отбелязвам си.

— Проучил съм го. Има много колекционери, особено в Далечния Изток, които са готови да платят почти всичко за ефектни фосили от динозавър. Толкова много от онова, което се върти на черния пазар е изнесено контрабандно от Китай, че държавата е прокарала закон, според който динозаврите са част от националното наследство. Но това, разбира се, не спряло потока. В наши дни всички искат да притежават нещо такова. Най-големите и най-добре запазени динозаври все още идват от американския Запад — и повечето от тях са открити на територия, собственост на държавата. Ако искаш такова нещо, трябва да го откраднеш.

— Което е направил и онзи човек.

— Точно така. Бил е професионален търсач на динозаври. В света няма чак толкова много такива. Няма да е трудно да разбера кой е, ако попитам точните хора. Всичко, което трябва да направя, е да намеря точните хора.

Сали го погледна изненадано.

— И как точно си го представяш да стане?

Том се ухили.

— Запознайте се с Том Бродбент, пълномощник на господин Ким, саможивият южнокорейски индустриалец и милиардер. Господин Ким търси да купи големи фосили от динозавър, парите не са проблем.

— О, не!

Той се засмя и прибра принтерното копие в джоба си.

— Измислил съм го. Шейн ще се занимава в клиниката в събота, докато двамата с теб летим към Тъксън, световната столица на фосилите.

— Двамата?

— Не искам да те оставям сама, докато наоколо броди някакъв убиец.

— Том, вече съм планирала детското празненство със състезания за събота. Не мога да го отменя.

— Не ме интересува. Не те оставям тук сама.

— Няма да съм сама. През целия ден ще съм заобиколена от хора. Ще съм на сигурно.

— Не и през нощта.

— През нощта ще взема господин „Смит & Уесън“ при мен — сам знаеш, че боравя отлично с оръжие.

— Можеш да отидеш в някоя рибарска хижа за няколко дни.

— Няма начин. Те са толкова изолирани. Там ще се чувствам далеч по-неспокойна.

— Тогава защо не отидеш на хотел?

— Том, знаеш , че не съм безпомощна женичка, която непрестанно трябва да бъде наглеждана. Иди до Тъксън и си губи времето с твоя господин Ким колкото искаш. Добре ще съм.

— Няма начин.

Тя го натисна още малко.

— Ако чак толкова се безпокоиш, тръгни рано сутринта и се върни вечерта. Така ще имаш на разположение целия ден. Тъкмо ще си направим обичайния пикник в петък, нали?

— Разбира се. Но колкото до съботата…

— Да не планираш да оставиш въоръжена охрана? Стига бе. Отиваш рано в Тъксън и се връщаш преди мръкнало. Мога да се грижа за себе си.

Тиранозавър рекс беше творение на джунглата. Живееше в най-дълбоките гори на Северна Америка, не дълго след като била откъсната от древния континент Лавразия. Територията й включваше повече от осем хиляди квадратни километра и се простираше от крайбрежията на древното вътрешно море Ниобрара до подножията на току-що създадената планина Роки Маунтинс. Това беше един субтропичен свят с безкрайни гори от огромни дървета, каквито никога след това не са съществували. Имаше араукарии, които достигаха височина от почти петстотин стъпки, гигантски магнолии и чинари, мета секвои, огромни палми и папратови дървета. Височината на зеления покров не позволяваше до почвата да достига много светлина, в резултат на което долу имаше достатъчно свободно жизнено пространство за огромните хищни динозаври и тяхната плячка, за да разиграват голямата драма на живота.

Тиранозавър рекс живееше през последната епоха на разцвет на динозаврите. Епоха, която би продължила неопределено дълго, ако не бе внезапно прекъсната от най-голямото природно бедствие, сполетявало някога планетата Земя.

Делеше си горите с множество други същества, включително с любимата си плячка, два вида птицечовкови динозаври и едмонтозаври. Понякога нападаше самотни трицератопси, но ги избягваше в стадо, следваше ги отдалеч и издебваше болни и умиращи екземпляри. По онова време по земята бродеха вид огромни бронтозаври, аламозаврите, но тиранозавърът рядко ги преследваше, предпочитайки да се задоволи с мършата, отколкото да рискува да ги убие. Прекарваше голяма част от времето си да ловува по крайбрежията на древните морски басейни. В дълбините им живееше хищник, по-голям дори от самия него — дълъг петдесет стъпки крокодил, познат като деинозукус, единственото животно, способно да убие тиранозавър рекс, достатъчно неблагоразумен, за да се осмели да навлезе в чужда територия, преследвайки плячка.