— Не е ли вирус?
— Твърде голямо е. И твърде рязко очертано, за да е част от примитивната биология. Напълно сигурна съм, че е микрокристално нарастване, може би хорнбленда 3 3 Скалообразуващ минерал, изграден от силикати на калция, магнезия и желязото. — Б.пр.
.
— Напълно си права. Съжалявам. Продължавай.
— Бих могла да го разложа с рентгенов спектрометър с алфа-частици, да видим какво ще стане.
— Добре.
Тя мина през друга серия микрографии.
— Това е страхотно, Мелъди.
Тя се обърна към него с пламнало, сияещо лице.
— Мога ли да ви попитам нещо?
Той се поколеба и се стегна вътрешно. Щеше да има нужда от помощта й, беше ясно, и щеше да е много по-добре да подхвърли няколко трошици слава на лабораторната асистентка, отколкото да включи други куратори в проекта. Мелъди нямаше контакти, не бе влиятелна и нямаше перспектива, щеше да си остане просто една от многото доктори на науките на ниска позиция с мизерна заплата. Толкова по-добре, че е жена и не биха я вземали много на сериозно.
Той обви ръка около нея и се наведе по-близо.
— Разбира се.
— Има ли още от това нещо?
Корвъс не можа да се сдържи и се усмихна.
— Предполагам, Мелъди, че става въпрос за цял динозавър.
Сали се почувства по-скоро обезпокоена, отколкото въодушевена от компютърната разпечатка, която Том бе разгънал върху кухненската маса.
— Става все по-лошо и по-лошо — въздъхна тя.
— Имаш предвид все по-добре и по-добре. Точно тази информация ми трябваше, за да разбера кой е онзи мъж и да открия дъщеря му.
Напълно в стила на Том, помисли си Сали — инат, воден от някакво дълбоко вкоренено чувство за вина, което го вкарваше в неприятности. И почти бе довело до убийството му в Хондурас.
— Виж, Том — този човек е търсил фосили в обществена земя. Със сигурност е свързан с черния пазар на вкаменелости и може би с организираната престъпност. Бил е лош човек и са го убили. Не би искал да се замесваш в това. И дори да намериш дъщеря му, фосилите няма да станат нейно притежание. Сам каза, че са на държавата.
— Обещах на умиращ човек и точка по въпроса.
Сали въздъхна с раздразнение.
Том обикаляше около масата като пантера, която издебва плячката си.
— Все още не си казала какво мислиш за всичко това.
— Възхитена съм, разбира се, но не това е въпросът .
— Точно това е въпросът. Това е най-важното палеонтологично откритие досега.
Независимо от всичко Сали бе силно привлечена от странното изображение. Беше неясно, размазано, но се виждаше, че не е просто скелет. Беше динозавър, цял, погребан в скалата. Лежеше на една страна, с отметнат назад тил, с отворени челюсти, двата му предни крайника бяха вдигнати, сякаш се опитваше да се освободи.
— Как се е мумифицирал толкова добре?
— Трябва да е било някакво почти уникално съчетание на обстоятелства, което дори не смея да си представя.
— Възможно ли е да е останал някакъв органичен материал? ДНК например?
— Това нещо е на повече от шестдесет и пет милиона години.
— Изумително е колко добре изглежда, сякаш ще завони всеки момент.
Том се ухили.
— Не за пръв път се открива мумифициран динозавър. Например през миналия век един търсач на динозаври, Чарлз Стърнбърг, открил мумифициран птицечовков динозавър в Монтана. Спомням си, че съм го виждал като дете в Природонаучния музей в Ню Йорк, но той не е толкова запазен, колкото този.
Тя взе принтерното копие.
— Сякаш е умрял в агония, виж го как е извил врата си и е отворил челюсти.
— Не е той, тя е.
— Сигурен ли си? — Тя се вгледа внимателно. — Не виждам нищо, освен едно неясно петно.
— Женските тиранозаври вероятно са били по-големи и по-свирепи от мъжките. И тъй като това е най-големият открит досега тиранозавър рекс, логично е да се предположи, че е женски.
— Голямата Берта.
— Това усукване на врата е причинено от изсъхване и скъсяване на сухожилието. Повечето намерени скелети на динозаври са с изкривени вратове.
Сали подсвирна.
— Сега какво? Да не би да имаш план?
— Определено. Само няколко души го осъзнават, но тук съществува процъфтяващ черен пазар на вкаменелости. Фосилите от динозаври носят много пари, а някои от тях струват милиони. Като този например.
— Милиони?
— Последният е продаден за над осем милиона, а това е било преди десет години. Този красавец ще струва поне осемдесет.
— Осемдесет милиона?
— Приблизително.
Читать дальше