Дуглас Престон - Хищник

Том не отместваше очи от образа. Все още не можеше да повярва. Като дете винаги бе мечтал да стане палеонтолог, но докато други деца с възрастта се отказваха от фантазиите си за динозаври, той никога не успя да забрави мечтата си. Баща му го бе подтикнал към ветеринарната медицина. И сега той стоеше тук и гледаше нещо, което би трябвало да бъде най-поразителната останка от динозавър за всички времена.

— Ето ви мотива, който търсехте — каза Форд. — Този динозавър струва цяло състояние. Поразрових се из уебсайта. Чували ли сте за динозавъра на име Сю?

— Най-известният тиранозавър в Минно-геоложкия музей?

— Да. Открит през 1990-а година от професионален търсач на динозаври — Сю Хендриксон, в пустинята на южна Дакота. Най-големият и безупречен екземпляр, открит досега. Беше продаден на аукцион в „Сотбис“ преди десет години, стигна 8,36 милиона долара.

Том подсвирна.

— Този може да струва десет пъти повече.

— Най-малко.

— Е, къде се намира?

Форд се усмихна и посочи към екрана.

— Виждате ли тези размазани контури, които обхващат динозавъра? Това е напречно сечение на повърхността на скалата, в която се намира вкаменелостта. Това е голяма формация, повече от четирийсет стъпки в диаметър и е с толкова необичайна форма, че лесно може да бъде разпозната. Цялата информация за местонахождението му е тук. Въпросът е да стигнете дотам.

— Като тръгна от Каньона на тиранозаврите.

— Ще бъде очарователно съвпадение. Всъщност, Том, може да е навсякъде във високите плата.

— Откриването му би отнело цяла вечност.

— Не мисля. Прекарал съм доста време в скитане наоколо и вярвам, че бих могъл да го намеря за по-малко от седмица. Не само имаме формата на скалната формация, но знаем, че част от главата на динозавъра и горната част на тялото му се показват от едната страна на скалата. Сигурно е страхотна гледка да видиш насреща си челюстите на това чудовище да надничат от тази скала.

— Като онзи черен монолит, на който е наречен Каньона на тиранозаврите ли? — попита Том.

— Знам го този монолит — няма нищо общо с вкаменелостите. С този план, който имаме, сега знаем какво търсим, нали, Том?

— Почакайте малко. Казахте „знаем какво търсим“?

— Да.

Том поклати глава.

— Мислех, че се учите да ставате монах. Мислех, че сте оставили подобен род неща зад гърба си.

Форд го гледа известно време, след което сведе очи.

— Том, онзи ден ме попитахте нещо. Бих искал да ви отговоря.

— Не проявих съобразителност. Наистина не искам да знам.

— Не бяхте несъобразителен и ще отговоря на въпроса ви. Бях го потиснал, не говорех за това като своего рода опит да избягам от истината. — Той млъкна.

Том не каза нищо.

— Бях агент под прикритие. Следвах криптология, но завърших като работещ под прикритие системен анализатор в голяма компютърна фирма. В действителност бях хакер на ЦРУ.

Том слушаше, без да помръдва.

— Да кажем — говоря теоретично, разбира се, — че правителството, примерно на Камбоджа, купува сървъри и софтуер от… да кажем голяма американска фирма с трибуквен акроним, който няма да споменавам. Без камбоджанците да подозират, в софтуерния код е скрита малка логическа бомба. Тя се задейства след две години и системата започва да се държи странно. Правителството на Камбоджа се обажда на американската компания за помощ. Изпращат ме там като системен анализатор. Да кажем, че вземам и съпругата си — което ми помага за прикритието — и която е също служител на компанията. Разрешавам проблема, като в същото време прехвърлям върху дискове цялото съдържание на класифицираните файлове на членовете на камбоджанското правителство. CD-тата се нагласяват да изглеждат като контрабандни копия на „Реквиема“ на Верди, музика и какво ли не. Човек може дори да си ги пусне. Отново говоря теоретично. Може нищо от това всъщност да не се е случвало.

Той млъкна и издиша.

— Звучи забавно — каза Том.

— Да, забавно беше — докато тяхната кола бомба уби жена ми, която по това време беше бременна с първото ни дете.

— О, Господи…

— Всичко е наред, Том — произнесе той бързо. — Трябваше да ви го кажа. Когато това се случи, аз просто напуснах онзи живот и влязох в този. Единственото, което имах бяха дрехите на гърба ми, ключовете за колата и портфейла. Първа случайност — изпуснах портфейла и ключовете сив една бездънна пукнатина в каньона Чавез. Банковата ми сметка, къщата, ценните книжа — дори не знам какво е станало с тях. Някой ден като един добър монах ще отида и ще ги дам на бедните.