Дуглас Престон - Хищник

Ако бе знаел колко лесно се правят пари по честен начин, би могъл да си спести толкова неприятности.

Той си взе още няколко фъстъка и избута купата настрани с мисълта, че трябва да внимава за обиколката на талията си, когато барманът се върна с прясното кафе.

— Съжалявам, че се забавих и още веднъж се извинявам.

— Няма проблем. — Той отпи от кафето — съвсем прясно. — Благодаря.

— Винаги сте добре дошъл, сър.

Мадокс „Тревата“ насочи мислите си към сегашната си задача. Бележникът не беше в къщата. Това означаваше, че Бродбент или го носи със себе си, или го е скрил някъде, може би в трезор. Каквото и да беше, Мадокс знаеше, че сега не може да го вземе чрез кражба. Усети раздразнение. При всички положения този човек беше замесен по един или друг начин. Може би като конкурент, може би дори като партньор на Уедърс.

Мадокс почти чуваше в главата си гласа на Корвъс с неговия британски акцент: Бележникът. Имаше само един начин. Трябваше да принуди Бродбент да му го даде. Това, от което се нуждаеше, бе лост.

Това, от което се нуждаеше, бе тя .

— За първи път ли сте в Санта Фе? — попита го барманът, прекъсвайки мислите му.

— Да.

— По работа?

— Че какво друго? — ухили се Мадокс.

— Да не сте за конференцията по лапароскопска хирургия?

Исусе Христе, сигурно имаше вид на лекар. Лекар от Кънектикът на медицинска екскурзия, всички разходи се покриват от някакъв фармацевтичен гигант. Само да можеше барманът да види татуировката, която покриваше гърба му от тила до задника. Да си смъкне панталона и…

— Не — учтиво отговори Мадокс, — аз съм в областта на човешките ресурси.

Имейлът, който Том получи на следващата сутрин гласеше:

Том,

„Дешифрирах“ тефтера. Но няма да повярвате на това, което ще видите. Повтарям: няма да повярвате. Елате в манастира колкото е възможно по-скоро и се пригответе за големи изненади.

Том излезе от къщи веднага. Сега, когато шевролетът му наближаваше последния километър от оградения път към манастира, нетърпението му достигна връхната си точка.

Скоро звънът на камбаната от манастирската кула се издигна над лавандуловата нива и Том се насочи към петното за паркиране, съпроводен от облак прах. След малко Брат Форд буквално излетя от църквата с развято расо като крило на прилеп.

— Колко време ви отне да го дешифрирате? — попита Том, докато се изкачваха нагоре по хълма.

— Двайсет часа. Не съм дешифрирал кода.

— Не разбирам.

— В това е целият проблем. Нямаше шифър.

— Нямаше шифър?

— Това е, което ме смая. Всички тези числа в прави редици и колони, предположих, че трябва да е някакъв шифър. Всички тестове, които пуснах показаха, че не са случайно свързани, а че следват някакъв шаблон — но какъв? Не беше шифър от прости числа; не беше и някакъв заместващ или разместващ, или какъвто и да е друг. Бях озадачен — докато ми хрумна, че това изобщо не е шифър.

— Тогава какво е?

— Данни.

— Данни?

— Бил съм пълен идиот. Трябваше да забележа веднага. — Уайман млъкна, когато наближиха трапезарията и сложи пръст върху устните си. Тръгнаха навътре, минаха по коридора и влязоха в малко, боядисано с вар помещение. На груба дървена маса, под обезпокоително реалистично разпятие, стоеше лаптоп. Форд се огледа виновно и внимателно затвори вратата.

— Не би трябвало да разговаряме тук — прошепна той. — Чувствам се като лош ученик, който пуши в тоалетната.

— Е, що за данни са това?

— Ще видите.

— Разбра ли се кой е мъжът?

— Не съвсем, но това ще ни изведе до него. Сигурен съм напълно.

Те придърпаха столове и седнаха пред компютъра. Брат Уайман го отвори и го включи и двамата зачакаха да зареди. Когато това стана, монахът започна бързо да пише нещо по клавиатурата.

— Свързвам се към Интернет чрез сателитна връзка. Нашият човек е използвал дистанционно устройство, за да копира данните в бележника си.

— Що за устройство е било?

— Отне ми известно време, докато разбера. Ловците на съкровища и иманярите обикновено използват два уреда. Първият всъщност е един невероятно сложен метален детектор. Вървиш си по земята и той измерва и най-малките вариации в локалното магнитно поле. Но изходните данни, измерени в милигауси, не приличат изобщо на тези числа.

Вторият уред е проникващ в земята радар или GPR. Това е устройство, което прилича на продупчена чиния с група антени под формата на осморки. Той практически изстрелва радарни пулсации в земята и записва вълновото отражение. В зависимост от вида почва и влажността й радарът може да проникне до пет метра, преди да бъде отразен обратно. Така се получава груб триизмерен образ на онова, което е в земята или в някои скали. Могат да се наблюдават празнини, пещери, стари мини, заровени сандъчета със съкровища, металоносни жили, древни стени или гробници, такива неща.