Дуглас Престон - Хищник

Зад него с разтворен бележник в ръката стоеше вярното му куче Хернандес, мек, закръглен и неизменно любезен. Бяха дошли заедно с една сивокоса жена, която се представи като д-р Файнингър, медицински инспектор.

Сали седеше на дивана до него.

— На местопрестъплението е открит човешки косъм — каза Уилър и се обърна меко на пети. — Д-р Файнингър иска да разбере дали е от убиеца, но за да направи това се налага да елиминира всички други, които са били на онова място.

— Разбирам.

Том почувства, че черните очи на лейтенанта го гледат настойчиво.

— Ако не възразявате, моля, подпишете тук.

Том подписа бланката за разрешение.

Файнингър се приближи с малка черна чанта.

— Мога ли да ви помоля да седнете?

— Не подозирах, че ще бъде толкова опасно — каза Том и се опита да се усмихне.

— Ще ги отскубна с корените — долетя отсеченият отговор.

Том седна и със Сали размениха погледи. Беше сигурен, че в тази визита има нещо повече от просто вземане на косми. Той гледаше как медицинската инспекторка вади от черната си чанта две малки епруветки и няколко самозалепващи се етикета.

— Междувременно — обади се Уилър, — има няколко въпроса, които искам да изясним. Нещо против?

Почва се , помисли си Том.

— Необходим ли ми е адвокат?

— Ваше право е.

— Заподозрян ли съм?

— Не.

Том махна с ръка.

— Адвокатите са скъпи. Давайте.

— Казахте, че сте яздили покрай Чама в нощта на убийството.

— Точно така.

Том усети пръстите на лекарката да ровят из косата му с дълга пинсета.

— Казахте, че сте взели по-прекия път към каньона Хоакин.

— Всъщност не е по-пряк.

— Точно това си мислех и аз. Защо минахте оттам?

— Както казах преди, обичам да яздя.

Тишина. Чу се скърцане от химикалката на Хернандес върху хартията, после обръщане на листи. Медицинската инспекторка отскубна един, два, три косъма.

— Готово — обяви тя с равен глас.

— Колко километра сте изминали през онази нощ? — попита Уилър.

— Петнайсет, двайсет.

— И колко време отнема?

— Три до четири часа.

— Значи решихте да вземете по-прекия път, който всъщност е дълъг, по залез-слънце, когато е трябвало да яздите най-малко три часа в тъмното?

— Беше пълнолуние и го бях планирал така. Исках да яздя до вкъщи на лунна светлина — това беше целият смисъл.

— И съпругата ви няма нищо против да закъснявате?

— Не, съпругата му няма нищо против да закъснява — отвърна Сали.

Уилър продължи, без да променя безизразния си тон.

— Значи щом чухте изстрелите тръгнахте да проверявате?

— Това не го ли минахме вече, детектив?

Уилър не се впечатли.

— Казахте, че сте намерили мъж, умиращ. Приложили сте му сърдечен масаж, което обяснява откъде се е взела кръвта по дрехите ви.

— Да.

— И той е говорил с вас, казал ви е да намерите дъщеря му Роби… така ли се казваше? — и да й кажете какво е открил той. Но е умрял, преди да успее да каже какво всъщност е открил. Правилно ли съм запомнил?

— Всичко това вече го говорихме. — Том не беше казал, а и нямаше намерение да казва, че иманярят е имал бележник или че е споменал за някакво съкровище. Нямаше доверие в способността на полицията да пази тайна, а новината за съкровище можеше да предизвика паническо бягство.

— Даде ли ви нещо?

— Не. — Том преглътна. Бе изненадан от това колко неприятно му е да излъже.

След миг Уилър изсумтя и погледна надолу.

— Прекарвали сте доста време да яздите из високите плата, така ли е?

— Точно така.

— Търсили сте нещо или…?

— Да.

Уилър рязко вдигна очи.

— Какво?

— Мир и спокойствие.

— Къде точно ходехте?

— Навсякъде — Лабиринта, горе по Меса де лос Виехос, Инглиш Рокс, Ла Кучила… понякога чак до Еко Бедлендс, ако екскурзията трае цяла нощ.

Уилър се обърна към Сали.

— Вие придружавате ли го?

— Понякога.

— Казаха ми, че вчера следобед сте ходил горе в манастира „Христос в пустинята“.

Том се изправи.

— Кой ви каза? Да не би да сте ме следили?

— Спокойно, господин Бродбент. Карате един доста характерен товарен автомобил и трябва да ви напомня, че по-голямата част от този път се вижда от върха на Меса де лос Виехос, където моите хора претърсват. Така че: ходили ли сте в манастира?

— Длъжен ли съм да отговоря на този въпрос?

— Не. Но ако не го сторите, ще ви изпратя призовка и ще ви се наложи да си наемете адвокат, за какъвто говорихме преди малко; тогава ще бъдете разпитан под клетва в полицейското управление.