Дуглас Престон - Хищник

— Джим, бихте ли почакали за момент, докато погледна в базата данни?

— Разбира се.

Той отново се размърда. Трина се трудеше над клавиатурата.

— Така. — Тя се усмихна отново. — Открих няколко подходящи имота, но тук има един, който изпъква. Старият лагер на ГКООС горе на Пердиз Крийк, в подножието на планината Канхилон.

— Лагерът на ГКООС?

— Точно така. През трийсетте години Гражданският комитет за опазване на околната среда е поддържал тук лагер за хората, които прокарвали пътища през държавната гора — почти дузина дървени бараки, а в средата между тях — трапезария и вила. Преди няколко години един господин от Тексас купи целия лагер. Ремонтира основно лятната вила, превърна я в наистина страхотна тристайна къща с три бани. Остави всичко друго както си е. Живя там известно време, но му се видя малко усамотена и сега я дава под наем.

— Звучи сякаш може да има туристи.

— Затворено е. Намира се в средата на частен имот, заобиколен от държавна гора. Накрая на дванайсеткилометров черен път, като последните три-четири километра могат да се изминат само с возило на четири колела. — Тя го погледна. — Вие нали имате такова четириколесно превозно средство?

— Рейндж Роувър.

Тя се засмя.

— Път като този държи посетителите далеч.

— Чудесно.

— Мястото е с интересна история. Преди да направят лагера, Пердиз Крийк е бил стар град, известен със златните си мини. Все още има няколко — тя му се усмихна, — и се говори, че там бродели призраци. Не бих го споменала пред другиго, но виждам, че сте писател и…

— В историята ми може да се използва призрак.

— Казват, че било страхотно място за разходки, за планинско колоездене, за конна езда. Заобиколено от гора. Въпреки че не е съвсем откъснато от цивилизацията: има електричество, телефон.

— Струва ми се идеално. Единственото, което ме притеснява, е собственикът да не се изтърси неочаквано.

— Той е в Италия и мога да ви уверя, че не е от този тип хора. Ние управляваме имота вместо него и ако се наложи някой да се качи догоре то ще сме ние — и то само ако има наистина важна причина и с двайсет и четири часово предизвестие. Желанието ви за уединение ще бъде уважено.

— Наем?

— Съвсем приличен. Три хиляди и осемстотин на месец, ако го наемете за през цялото лято.

— Звучи добре. Бих искал да го видя.

— Кога?

— Веднага. — Той бръкна в джоба на сакото си, където беше чековата му книжка. — Готов съм да приключим сделката днес. Бързам да се върна към работата си над романа. Мистериозно убийство.

Том се взираше напрегнато в белия екран на лаптопа. В началото не се появи нищо, след което един образ започна да пълзи по екрана, първоначално доста размазан.

— Отнема известно време — промърмори Уайман.

Първото напасване завърши, но образът оставяше сянка, петно. Не приличаше изобщо на златно ковчеже или изоставена мина, но може би изобразяваше самата пещера. Започна второто напасване, образът ставаше по-контрастен, линия след линия. Том задържа дъха си, когато петното се превърна в предмет. Предмет, който не можеше да се сбърка с друго. Той не можеше да повярва, помисли си, че може да става въпрос за оптическа илюзия, че е нещо друго, а не това, което изглежда. След третото напасване осъзна, че не е оптическа илюзия.

— Господи боже — прошепна Том. — Не е съкровище. Динозавър е.

Уайман се разсмя, очите му заблестяха.

— Казах ви, че ви очакват големи изненади. Погледнете тези плочки. Това е тиранозавър рекс и според проучванията, които направих, този е най-големият измежду откритите.

— Но тук е целият динозавър, не само костите.

— Точно така.

Том млъкна, гледаше с втренчен поглед. Определено беше тиранозавър рекс — контурите му не можеха да се сбъркат — лежеше извит на една страна. Но това не бяха само вкаменелости на скелет — имаше кожа, вътрешни органи и плът, която изглежда се бе вкаменила заедно с костите.

— Това е мумия — каза Том. — Мумия на динозавър.

— Така е.

— Невероятно. Това трябва да е най-страхотната вкаменелост, намирана някога.

— Да. Тя е виртуално пълна, с изключение на няколко зъба, един нокът и последната част на опашката. Вижда се как част от него се подава от скалата.

— Значи убитият е бил изследовател на динозаври .

— Именно. Това „съкровище“, за което е говорил може да е било опит за заблуда или просто такъв е бил стилът му на говорене. Това е съкровище, само че с палеонтологична стойност.