Дуглас Престон - Хищник

Скоро чу уверени леки стъпки по балатума и на вратата се появи строен, елегантен мъж, който прошумоля с шикозния си син костюм — д-р Айън Корвъс.

Тя припряно свали крака от бюрото, при което столът й се приземи с шумно изтракване. Отметна коса от пламналото си лице. Кураторите почти никога не идваха в лабораторията — явно предпочитаха да не оскърбяват достойнството си като общуват с техническия персонал. Но тук, съвсем невероятно, се бе изправил самият Корвъс с марковия си костюм и ръчно правени обувки на „Уилямс и Крофт“ — стряскащо красив, подобно Джеръми Айрънс.

— Мелъди Крукшанк?

Бе удивена, че знае даже името й. Вгледа се в сухото му, усмихващо се лице, в красивите зъби, в черната като нощ коса. Костюмът му шумолеше леко при всяко негово движение.

— Да — най-сетне произнесе тя, като се опитваше гласът й да звучи нормално. — Аз съм Мелъди Крукшанк.

— Толкова се радвам, че ви намирам, Мелъди. Попречих ли ви?

— Не, не, съвсем не. Просто си стоях. — Тя се овладя, изчервявайки се. Чувстваше се направо като идиот.

— Питам се дали мога да прекъсна работата ви с един образец, който трябва да бъде анализиран? — Той държеше една чанта с цип, която се полюляваше напред-назад, и се усмихваше, разкривайки ослепителните си зъби.

— Разбира се.

— Имам едно малко… м-м-м… предизвикателство за вас. Играем ли?

— Да, разбира се. — Корвъс имаше репутацията на надменен, дори арогантен, но в момента изглеждаше едва ли не закачлив.

— Нещо само между нас.

Мелъди замълча, после каза предпазливо:

— Какво имате предвид?

Той й подаде торбичката и тя надникна вътре. В нея, освен камъка бе пъхнат етикет, върху който на ръка бе изписано: Ню Мексико, спесимен №1.

— Бих искал да го анализирате без всякакви предварителни теории за това откъде е или какво може да представлява. Пълен минераложки, кристалографски, химически и структурен анализ.

— Няма проблеми.

— Тук е трудният момент. Бих искал да се пази пълна секретност. Не записвайте и не запазвайте нищо върху хард диск. Когато направите тестовете, запишете данните на CD-та и ги изтрийте от системата. Дръжте дисковете заключени в чекмеджето си за проби през цялото време. Не казвайте на никого какво правите и не обсъждайте с никого какво сте открили. Докладвайте лично на мен. — Той я дари с още една блестяща усмивка. — Е, играем ли?

Крукшанк усети трепет на възбуда от интригата и от факта, че Корвъс бе избрал да повери тайната точно на нея.

— Ами-и-и… не знам. Защо чак такава потайност…?

Той се наведе към нея и тя усети лекия полъх на пури и на скъп вълнен плат.

— Това, скъпа ми Мелъди, ще разберете, след като направите анализите. Както вече казах, не искам да ви давам никакви предварителни сведения.

Идеята я заинтригува — може да се каже дори, че я разтрепери . Корвъс бе от онези мъже, които излъчваха сила и изглеждаха сякаш могат да имат всичко, което пожелаят, стига само да се пресегнат. В същото време беше малко плашещ и недолюбван от мнозина от останалите куратори и цялата му фалшива приветливост сега само затвърждаваше в нея убеждението, че си падаше малко мошеник — макар и красив и очарователен.

Той сложи благо ръка на рамото й.

— Е, какво ще кажете, Мелъди? Ще заговорничим ли?

— Добре. — Защо не, по дяволите? Най-малкото знаеше в какво се набърква. — Какъв е срокът, в който трябва да се вместя?

— Колкото е възможно по-скоро. Но не претупвайте нещата. Направете ги както му е редът.

Тя кимна.

— Чудесно. Не мога да ви опиша колко важно е това. — Той вдигна вежди и наклони глава на една страна, ухили се отново, когато я забеляза, че разглежда пробата. — Не се притеснявайте, погледнете го по-отблизо.

Тя се наведе над камъка, бе събудил интереса й. Представляваше триста — четиристотинграмов къс кафеникава скала. Веднага можеше да види какво е, поне в най-общи линии. Имаше наистина необикновена структура. Тя усети, че пулсът й се ускорява и сърцето започва да бие по-силно. Ню Мексико, спесимен №1. Очертаваше се да бъде интересно.

Мелъди свали торбичката и очите й срещнаха неговите. Гледаше я напрегнато, бледите му сиви очи бяха почти безцветни под флуоресцентното осветление на лабораторията.

— Удивително е! — каза тя. — Ако не греша, това е…

— А! — Той сложи нежно показалеца си върху устните й и намигна: — Нашата малка тайна. — После дръпна ръката си и отстъпи, сякаш да тръгне, но се обърна, като че бе премислил. Бръкна в джоба на сакото си и извади дълга кадифена кутийка. Усмихна се леко и й я подаде.