Дуглас Престон - Хищник

— Не си прави труда — долетя острият отговор. — Безполезна е. Къде е бележникът?

Мадокс не отговори направо:

— Последвах Уедърс във високите плата, но ме заблуди. Чаках го две седмици да се покаже. Когато го направи, му устроих засада и го убих.

Настъпи напрегната тишина.

— Убил си го?

— Ъхъ. Да не искате да го оставя да хукне към ченгетата и да тръгне да разправя, на когото срещне за претенциите си. Повярвайте ми, трябваше да умре.

Дълга тишина.

— А бележникът?

— Това е въпросът. Не можах да го намеря. Само картата. И това. — Той извади металната кутия с превключвателите и светодиодния екран от чантата, която носеше и я сложи върху масичката.

Корвъс дори не я погледна.

— Не си намерил бележника?

Мадокс преглътна.

— Не. Не го открих.

— Но той трябваше да е у него!

— Не беше. Застрелях го от върха на каньона и трябваше да се спускам седем-осем километра до дъното. Почти два часа. Докато стигна до там, някой друг е пристигнал пръв, по всяка вероятност друг иманяр, и предполагам, че се е възползвал. Претърсих мъртвеца и натовареното му магаре, обърнах всичко с хастара навън. Но бележник нямаше. Взех всичко ценно, почистих мястото и зарових тялото.

Корвъс отмести поглед.

— След като приключих, се опитах да последвам другия тип, но го изгубих. За щастие, името му се появи по вестниците на следващия ден. Живее в ранчо, северно от Абикию, ветеринарен лекар по професия, казва се Бродбент. — Той направи пауза.

— Бродбент е взел бележника — произнесе Корвъс с равен глас.

— Това си помислих и аз и точно по тази причина се поинтересувах от него. Говори се, че бил богат — макар че ако го видиш, никога няма да си го помислиш.

Корвъс закова очи в Мадокс.

— Ще взема бележника за вас, д-р Корвъс. А картата? Искам да кажа…

— Картата е пълен фалшификат.

Отново тишина.

— А металната кутия? — Мадокс я посочи. — Струва ми се, че в нея има компютър. Може би върху хард диска…

— Това е основният елемент от ръчно направеното съоръжение на Уедърс за изследване на почвата. В него няма хард диск — данните са в бележника . Ето защо исках да ми донесеш бележника, а не някаква си карта, която не струва нищо.

Мадокс отмести очи от приковаващия поглед на Корвъс, плъзна ръка в джоба си и извади къс скала, който сложи внимателно на стъклената маса.

— Беше в джоба на Уедърс.

Корвъс го погледна и цялото му изражение се промени. Протегна приличната си на паяк ръка и го взе почти любовно. След което измъкна една лупа от чекмеджето на бюрото си и го изследва по-внимателно. Отмина една дълга минута, после още една. Най-накрая се изправи. Мадокс се изненада като видя промяната върху лицето му. Напрегнатостта бе изчезнала, заменена от доволство, очите му блестяха. Лицето му бе придобило почти човешки облик.

— Това е… нещо много добро. — Корвъс се изправи, отиде отново до бюрото си, измъкна закопчана с цип чанта от едно чекмедже и сложи камъка вътре с изключително внимание, сякаш представляваше безценно бижу.

— Образец, нали? — осмели се да попита Мадокс.

Корвъс се наведе, отключи друго чекмедже и измъкна дебела пачка долари, привързани плътно с гумени ластичета.

— Няма нужда да го правите, д-р Корвъс. Останаха ми от парите…

Тънките устни на мъжа се изкривиха:

— За неочаквани разходи. — Той притисна пачката в ръката на Мадокс. — Знаеш какво трябва да правиш.

Мадокс прибра парите в сакото си.

— Довиждане, господин Мадокс.

Мадокс се обърна и тръгна сковано към вратата, която Корвъс отключи и задържа отворена за него. Стори му се, че го полазват мравки по гърба, докато минаваше. Миг по-късно Корвъс сложи твърдата си ръка върху рамото му и го стисна; бе една идея по-силно, за да мине за приятелски жест. Усети, че мъжът се навежда и шепне в ухото му, натъртвайки всяка сричка:

— Бележника.

Хватката около раменете му се освободи и той чу вратата да се затваря меко след него. Мина бързо през празния офис на секретарката и излезе в обширния коридор, където стъпките му отекнаха шумно.

Бродбент. Щеше да се погрижи за кучия син.

Том седеше на кухненската маса облегнат в стола си и чакаше кафето в тенекиената кафеварка на печката да кипне. Юнският бриз шумолеше в листата на тополовите дървета отвън и смъкваше от тях пуха, който се носеше из въздуха като снежинки. Отвъд двора се виждаха конете в яхърите, бяха заврели носове в сеното, което Сали им бе сложила в яслите тази сутрин.