Дуглас Престон - Хищник

— Интересно.

— Има още. През 1930-а година един приятел, Ърни Килпатрик, търсел бика си горе в един от същите тези каньони. Бил спрял близо до Инглиш Рок, южно от Еко Бедлендс. Един ден, когато слънцето залязвало, той видял скорошно свлачище на една близка скала — точно над Каньона на тиранозаврите — то разкривало нещо, което приличало на пещера. Изкачил се и влязъл вътре. Оказало се къс, тесен тунел с издълбани в стените маркери. Той ги последвал и вървял така, докато тунелът преминал в зала. Едва не умрял, когато свещта му осветила цяла стена от блокчета самородно злато, щамповани с Лъв и Крепост. Пъхнал едно в джоба си и препуснал към Абикию. Същата нощ се напил в кръчмата и като пълен глупак започнал да показва наляво и надясно кюлчето. На излизане някой го проследил и го обрал. Разбира се, тайната умряла заедно с него.

Той изплю късче тютюн.

— Всички истории за съкровища си приличат.

— Май не вярваш в тях.

— Нито дума. — Пийк се облегна назад и запали отново лулата си, след което се възнагради с няколко доволни пафкания и зачака коментар.

— Трябва да ти кажа, Бен, че говорих с онзи човек. Намерил е наистина нещо голямо.

Пийк сви рамене.

— Има ли нещо друго, което може да се мери по ценност със съкровището на Ел Капитан?

— Разбира се. Има какво ли не, в смисъл на минерали и благородни метали. Ако е бил златотърсач… А може да е бил ловец на грънци, да е копал из индианските руини. Успя ли да видиш оборудването му?

— Всичко беше натоварено на магарето му. Не забелязах нищо необичайно.

Пийк отново изсумтя.

— Ако е бил златотърсач , може да е открил уран или моли. Уран се намира понякога в горните части на формацията Чинъл, която излиза на Каньона на тиранозаврите, Каньона Хъкбей и по-ниския Хоакин. Търсих уран към края на петдесетте, ама не открих нищо. Пък и по онова време нямах нито нужното оборудване, нито гайгеров брояч и т.н.

— Спомена на два пъти Каньона на тиранозаврите.

— Дяволски големият каньон с милион притоци прекосява Еко Бедлендс и стига до високите плата. Навремето са получавали оттам добър добив на уран и моли.

— Уранът в наши дни все така ли се цени?

— Не и ако нямаш частен купувач на черния пазар. Федералните със сигурност няма да го купят — имат си достатъчно.

— Може ли да е от полза за терористите?

Пийк поклати глава.

— Съмнявам се. Ще са нужни милиард долара за обогатяване.

— Спомена „моли“. Какво представлява?

— Става въпрос за молибден. Нататък, от другата страна на Каньона на тиранозаврите, има оголвания на олигоцен трахиандезит порфирий, който са свързвали с молибдена. Открих малко молибден там, но находищата вече бяха почти изчерпани и онова, което намерих, не струваше повече от едно канче пикня. Би трябвало да има повече — там от всичко има по много.

— Защо го наричат Каньон на тиранозаврите?

— Имало е голяма базалтова интрузия точно на входа, разрушена била по такъв начин, че върхът й приличал на череп на тиранозавър рекс. Апачите не се изкачили дотам, говори се, че имало призраци. Точно там и моето муле го хванаха дяволите и ме хвърли от гърба си. Счупих си бедрената кост. Така че, ако досега не е имало призраци, значи скоро трябва да се заселят. Така и не се върнах там повече.

— Ами златото? Чувал съм, че си открил нещичко.

Бен се ухили.

— Наистина открих. Златото е проклятие за всеки, който го намери. През 86-а намерих къс планински кристал, целият пронизан от златни жилки, на дъното на Лабиринта. Продадох го на дилър на минерали за девет хиляди долара — след което изхарчих десет пъти по толкова, за да търся откъде е попаднал там. Проклетият камък все трябва да бе дошъл отнякъде, но така и не намерих основната жила. Предполагам, че се е изтърколил някак си от планината Канхилон, където има група изчерпани златни мини и стари миньорски градчета. Както казах, златото е проклятие. След този случай така и не докоснах подобно нещо. — Той се засмя и изпусна облак дим от лулата си.

— Мислиш ли, че може да е нещо друго?

— Това негово „съкровище“ може да е някоя индианска руина. Там има много руини на Анасази. Преди да понауча това-онова, копаех около някои от онези стари градове, продавах стрелите и гърнетата, които намирах там. В наши дни една хубава черно-бяла купа на Чако може да стигне до пет, десет хиляди. Да ти кажа, струва си главоболията. Освен това там е и Изгубеният град на свещениците.

— Това пък какво е?

— Том, момчето ми, тази история съм ти я разказвал.