— Не, не си.
Пийк смукна шумно от лулата си.
— През миналия век един френски свещеник на име Еузебио Бернард се изгубил някъде из Меса де лос Виехос по пътя си от Санта Фе към Чама. Докато се скитал и се опитвал да открие вярната посока, той съзрял огромно скално жилище на Анасази, голямо колкото Меса Верде, скрито в скалната ниша под него. То имало четири кули, стотици помещения, един истински изгубен град. Никой не го открил отново.
— Истинска ли е историята?
Пийк се усмихна:
— Може би не.
— А нефт или газ? Възможно ли е нашият човек да е търсил нещо такова?
— Малко съмнително. Истина е, че пустинята Чама лежи точно на края на басейна Сан Хуан, едно от най-богатите находища на природен газ в югозападната част, но за зла беда за тази игра трябва да разполагаш с цял екип геофизици, които да направят сеизмични проби. Сам човек няма никакъв шанс. — Пийк изстърга пепелта от лулата си с едно ножче, напълни я и я запали отново. — Ако е търсил фантоми, ами хубаво, тук има достатъчно. Апачите разправят, че са чували рев на тиранозавър рекс.
— Изместваме темата, Бен.
— Каза ми, че искаш истории…
Том вдигна ръка.
— Тегля чертата пред фантома динозаври.
— Предполагам, че е възможно този твой непознат иманяр да е открил съкровището Ел Капитан. Десет хиляди унции злато би струвало… — Пийк сбърчи вежди: — почти четири милиона долара. Но трябва да отчетеш и нумизматичната ценност на тези стари испански кюлчета, щамповани с Лъв и Крепост. По дяволите, можеш да вземеш най-малко двайсет, трийсет пъти повече от стойността им. Сега, като заговорихме за пари… Както и да е, ще дойдеш пак и ще ми разкажеш повече за това убийство. А аз ще ти разкажа за духа на Длорона, Ридаещата Жена.
— Договорено.
В салона на първа класа на континентален полет 450 от „Ла Гуардия“ до Албакърк Мадокс „Тревата“ се протегна блажено. Отпусна кожената си седалка назад, щракна лаптопа и си наля „Пелегрино“, докато го чакаше да зареди. Интересно, помисли си той, така както се беше изтупал приличаше съвсем на останалите мъже около него, облечени в скъпи костюми и тракащи по компютърчетата си. Щеше да бъде страхотно, наистина страхотно, ако изпълнителният вицепрезидент или управляващ партньор до него можеше да види върху какво точно работи той .
Мадокс започна да подбира от купчината написани на ръка писма — неграмотни, старателни завъртулки върху евтина нискокачествена хартия с тъп молив, много от тях с мръсни петна и отпечатъци от пръсти. Към всяко бе защипана грозната моментална снимка на копелето, което бе писало. Ама че нещастници!
Той извади първото писмо, оглади гънките му върху масичката близо до компютъра и започна да чете.
Драги г-н Мадокс,
Аз съм Лондъл Франклин Джеймс трийсет и четиригодишен бял мъж от Аръндел, Арк. Моят е 9 инча корав като камък и търся руса да не е с дебел задник, моля да пише само жена дето харесва да я чука деветинчов плюс това съм един и осемдесет и два чист мускул, корав като камък с татуировка на смъртта на десния триъгълен делтоид и дракон на гърдите. Аз търся слаба жена от Юга не някоя негърка квартеронка или нюйоркска феминизирана кучка само едно старомодно бяло арийско момиче от Юга дето знае как да благодари на един мъж да може да готви пиле и да прави скара излежал съм пет от петнайсет за въоръжен обир районния прокурор излъга за защитата, но ми обещаха преразглеждане след две години и 8 месеца. Аз искам отвън да ме чака гореща жена готова да го поеме до дръжката.
Мадокс се ухили. Тоя сладур щеше да изкара остатъка от живота си в затвора, с преразглеждане или без преразглеждане. Някои хора бяха просто родени за това.
Той започна да трака по клавиатурата:
Казвам се Пони Ф. Джеймс, трийсет и четиригодишен мъж, кавказки тип, от Аръндел, Арканзас и съм излежал пет от присъдените ми петнайсет години за въоръжен грабеж, но очаквам да ме пуснат след по-малко от три. Във върховна физическа форма съм, висок съм метър и осемдесет и два, деветдесет и пет килограма, с пропорционална мускулатура. Дами, аз съм един щедро надарен мъж. Символът ми е Козирог. Имам татуировка на дясната ръка — главата на смъртта — и друга — на гръдния кош — Свети Георги убива Змея. Търся дребна, русокоса, синеока, старомодна южнячка за кореспонденция, любовен роман и обвързване. Ти трябва да си спретната, стройна, двадесет и деветгодишна или по-млада, сладка като ментов джулеп — но в същото време жена, която би познала истинския мъж щом го види. Харесвам кънтри музиката, вкусната провинциална храна, футбола и да си държим ръцете по време на дългите разходки из полето в мъгливите утрини.
Читать дальше