Роберт Ладлэм - Загадката Халидон

В ранните утринни часове един прислужник на хотел «Савой» донесе споразумението на Маколиф. Това беше човекът с кафявото набрано палто от улица «Хай Холборн». В споразумението бяха уговорени условията по заплащането, в случай че той загуби възнаграждението си, но не повече от шестстотин и шестдесет хиляди долара.

Ако оцелее — а той имаше основание да се надява на това — ще загуби шест хиляди долара.

Това щеше да му стигне, за да живее по-нататък. Той изпрати споразумението в Ню Йорк.

Холкрофт.

Той се чудеше какво ли е обяснението, каква ли е причината една жена да шепти това име с такъв страх? Задаваше си въпроси за личния живот на Холкрофт, макар инстинктивно да усещаше, че никога няма да получи отговор.

Просто Холкрофт си беше такъв. Може би всички с професията на Холкрофт бяха такива. Мъжете вечно в сянка, жените им в безкрайни тунели на страха. Бездни на страха.

Тук именно се появи Халидон .

Какво означаваше това име? Какво беше това?

Имаше ли нещо гнило в него?

Беше твърде вероятно да е така. Но можеше и да не е, макар Холкрофт да твърдеше обратното. Или поне не съвсем гнило, защото разполагаше с твърде много източници на информация и имаше силно влияние в доста важни сектори. А също и пари.

Това име бе плод на странни и ужасяващи събития. Британският агент, съпровождащ предишната експедиция на «Дънстоун Лимитид», бе единият от двамата загинали в пожара на храсталака, избухнал в бамбуковия лагер на брега на река Марта Брей, дълбоко в провинцията Кок Пит. По-късно се разбра, че двамата членове на екипа се опитали да спасят оборудването, задушили се от дима и изгорели в бамбуковия ад.

Но това не бе всичко. Сред тези факти имаше нещо толкова поразително, че дори самият Холкрофт не можа да го обясни.

Двамата изгорели били завързани с бамбукови върви за две отделни дървета, които се намирали близо до скъпото оборудване на експедицията. Те били погълнати от огнената стихия, по простата причина че не могли да избягат. Единият от тях успял да остави знак — една-единствена дума, изчегъртана върху металния калъф на геоскопа.

Халидон.

Разследването и анализът с микроскоп възпроизведоха окончателно ужасната картина. По калъфа бяха открити частици зъбен емайл. Агентът беше надраскал името със счупените си зъби.

Халидон… Свята зора 3 3 Звученето на думата наподобява английското съчетание holly dawn с това значение. — Б.пр. .

Името беше непознато. Какво беше това? Дума? Име на организация? Име на човек? Три срички?

Какво означаваше то?

— Красиво е, нали — каза Алисън, поглеждайки покрай Маколиф през прозореца.

— Не спите ли?

— Някой включи радиото и един мъж не спря да говори — тя се усмихна и протегна дългите си крака. След това се прозя дълбоко и гърдите й опънаха бялата мека коприна на блузата. Маколиф я наблюдаваше. Тя го забеляза и се усмихна отново, но съвсем добродушно, а не предизвикателно. — Всяко нещо с времето си, нали така, д-р Маколиф?

— Тези думи ще ви погубят, госпожо Бут.

— Веднага спирам да ги употребявам. И все пак не смятам, че ги използвах често, преди да ви срещна.

— Е, щом е така, продължавайте да ги казвате.

Тя се засмя и посегна към книгата си, която лежеше между тях.

Самолетът навлезе в зоната на турбуленциите и това предизвика няколко резки изкачвания и пропадания. Те бяха съвсем кратки, но достатъчни чантата на Алисън да падне в скута на Алекс. От нея между краката му се изсипаха червилото, гримът й, кибрит и къс флакон. Последва миг на нерешителност. Книгите даваха нечестно преимущество, един вид издаваха личността. Пък и Алисън не беше от онези, които бързо ще посегнат между краката на някой мъж, за да си съберат нещата.

— Всичко е тук, нищо не падна на пода — каза Алекс смутено, като й подаваше чантата. — Ето.

Той взе червилото и грима с лявата ръка, а флакона, който изглежда имаше някаква лична стойност за Алисън — с дясната. Загледа се в него и разбра каква беше тази стойност. Флаконът беше оръжие — отровен газ. На цилиндъра пишеше:

СЪДЪРЖАНИЕ НА ГАЗ 312

САМО ЗА ВОЕННИ ИЛИ ПОЛИЦЕЙСКИ ЦЕЛИ

РАЗРЕШИТЕЛНО N4316

ДАТА 1/6

Номерът на разрешителното и датата бяха написани с незаличимо мастило. Флаконът й беше предоставен от британските власти преди месец.

Алисън пое флакона от ръцете му и каза само:

— Благодаря.

— Да не би да искате да отвлечете самолета. Това е наистина смъртоносно флаконче.

— Лондон вече стана опасен град за момичета… за жени. В сградата, където живея, се случиха разни неприятни неща. Може ли да си взема една цигара? Моите май свършиха.