Ли Чайлд - Едно на милион

Ричър и Аби отминаха и продължиха към склада за водопроводни части, покрай магазина за електроматериали и навлязоха в лабиринта от улици, застроени с жилищни сгради. Чуха баскитарата и барабаните поне стотина метра преди да стигнат до къщата.

Съобщенията пристигнаха бързо, но не достатъчно бързо. Един след друг членовете на вътрешния кръг получиха спешни обаждания на мобилните си телефони. За стара бяла тойота с провиснала предна броня, забелязана на една, на втора, на трета улица наблизо. Която се движи сякаш напосоки, без определен маршрут, без определена логика. Без определена цел. Очевидно към изоставените квартали, където не живееха дори бездомници.

Тогава постъпи и най-ценното обаждане. От надежден човек, който бил на стотина метра, когато видял колата да забавя, да спира и да паркира. От нея слезли двама души. Шофьорът бил дребничка жена с къса черна коса. Двайсет-или трийсетгодишна, облечена изцяло в черно. Спътникът ѝ бил огромен тип, два пъти по-едър от нея. Бил по-възрастен, над метър и деветдесет и над сто килограма, здрав като бик, облечен като скитник. Двамата заключили колата и се отдалечили пеша. Завили зад първия ъгъл и бързо се скрили от погледа на наблюдателя.

Цялата тази информация бе споделена мигновено посредством обаждания, гласови съобщения, есемеси. Бързо, но не достатъчно. Съобщението стигна до мъжа пред склада за дървесина деветдесет секунди след като дребничката брюнетка и огромният грозен здравеняк бяха минали покрай него. На една ръка разстояние. Още време измина, преди екипите да се организират и колите да потеглят в посоката, в която се бяха отправили двамата.

Без резултат.

Дребничката жена и огромният мъж бяха изчезнали отдавна. Бяха се скрили някъде в гъсто населения жилищен квартал с размери поне десет на десет преки, застроен с редица стари къщи. Тук имаше поне четиристотин адреса. Без да броим евентуалните наематели в мазета и бараки. Кварталът гъмжеше от безделници и откачалки, които влизаха и излизаха по всяко време на денонощието… или въобще не излизаха. Безнадеждна работа.

Босовете разпратиха нова заповед. Отваряйте си очите на четири. Дребничка млада брюнетка и голям и грозен по-възрастен мъж. Докладвайте незабавно.

Нито Бартън, нито Хоган имаха участия тази вечер, затова приключиха репетицията си, щом Ричър и Аби се върнаха. Предложиха да прекарат вечерта у дома, да си поръчат китайско, може би бутилка вино, може би малко трева, да си побъбрят, всеки да разкаже какво се е случило след последната им среща. Да пуснат някоя плоча на грамофона. Всичко бе чудесно до момента, в който телефонът на Аби иззвъня.

Беше Мария Шевик, която се обаждаше от телефона на съпруга си. Двете с Аби си бяха разменили номерата. За всеки случай. И Мария бе решил, че този случай е дошъл. Пред дома им спрял черен линкълн. В него имало двама души, които наблюдавали къщата. Не мръднали от мястото си цял следобед. И явно нямали намерение да си тръгнат.

Аби подаде телефона на Ричър.

— Те търсят мен — каза той. — Защото споменах името Труленко. Явно са се разтревожили. Не им обръщайте внимание.

— Ами ако почукат на вратата? — попита Мария.

Седемдесетгодишен, прегърбен, прегладнял.

— Позволете им да претърсят къщата — отвърна Ричър. — Покажете им всичко, което пожелаят да видят. Ще се убедят, че не съм там, и ще се върнат в колата. След това ще продължат да наблюдават тротоара. Не би трябвало да ви създадат проблеми.

— Добре.

— Някакви новини за Мег?

— И добри, и лоши — каза Мария.

— Започни с добрите — подкани я Ричър.

— Мисля, че за пръв път докторите вярват, че състоянието ѝ се подобрява. Усещам го в гласовете им. Вслушвам се не в това, което казват, а в начина, по който го казват. Сега обаче те са развълнувани. Смятат, че печелят битката с болестта. Сигурна съм.

— Какви са лошите новини?

— Искат да потвърдят догадките си с нови изследвания, включително на скенер. И ние трябва да ги платим. Предварително.

— Колко?

— Все още не знаем. Но не се съмнявам, че сумата е сериозна. Болниците вече разполагат с удивителна апаратура. Анализът на тъкани отбеляза огромен напредък. Но всички тези изследвания са доста скъпи.

— Кога искат парите?

— Част от мен иска това да стане колкото се може по-скоро. Но другата част очевидно предпочита нещата да не се развият толкова бързо.

— Трябва да направиш необходимото от медицинска гледна точка. Ние ще се погрижим за останалото.