Ли Чайлд - Едно на милион

— Можеш ли да работиш там?

— Правила съм го и преди.

— Искрено се извинявам за неудобството — каза Ричър.

— Ще го приема като експеримент — отвърна Аби. — Веднъж една приятелка ми каза, че всеки ден трябва да правя по нещо, което ме плаши.

— Кажи ѝ да се запише в армията.

— Ти също трябва да се настаниш източно от Сентър Стрийт. Можем да останем заедно. Поне тази вечер.

— Приятелят ти няма ли да има нещо против?

— Надявам се — каза Аби. — Всичко ли ще е наред със семейство Шевик?

Ричър кимна.

— Хората вярват на очите си — обясни той. — В този случай ролята на очите им играе онзи тип в бара. Той се срещна с мен. Той ме снима с телефона си. Аз съм Арън Шевик. Това не подлежи на съмнение. За тях Арън Шевик е висок, як, доста по-млад. Помисли върху това, което казаха. Предположиха, че Арън е негов баща или тъст, но не им мина през ума, че той може да е истинският Шевик. Затова всичко с Арън и Мария ще бъде наред. Що се отнася до онези тъпаци, тук живее възрастна двойка на име Ричър.

В този момент Мария извика, че кафето е готово.

Управителят на потъналата в тъмнина заложна къща на тясната уличка срещу диспечерската служба и фирмата за съдебни гаранции излезе навън, премина от другата страна и влезе в офиса на таксиметровата компания. Подмина диспечера, без да му обърне никакво внимание, и продължи напред. Към офиса на Грегъри. Първият помощник на боса вдигна поглед и го попита какво иска. Управителят му обясни, че се е случило нещо. По-добре да пресече улицата, отколкото да пише съобщение. И по-бързо.

— Какво съобщение?

— Тази сутрин получих снимка на човек на име Шевик. Голям и грозен копелдак.

— Видя ли го?

— Шевик разпространено име ли е в Америка?

— Защо?

— Тази сутрин имах клиентка на име Шевик. Но беше дребничка възрастна жена.

— Възможно е да са роднини. Възрастна леля или братовчедка.

Управителят кимна.

— И аз си помислих същото — каза той. — Но после получих още едно съобщение. И още една снимка. На същата възрастна жена. Името ѝ обаче беше различно. Второто съобщение я представя като Джоана Ричър. А тази сутрин тя се разписа при мен като Мария Шевик.

Ричър и Аби оставиха семейство Шевик в кухнята и се насочиха към нейната тойота. Ричър вече бе събрал багажа си. Четката за зъби беше в джоба му. Аби обаче искаше да се отбие у дома, за да си вземе някои неща, което беше разумно. На свой ред Ричър реши да се отбие при тримата адвокати, за да ги попита нещо. И двете дестинации се намираха на украинска територия. Но отиването до там би трябвало да е достатъчно безопасно, помисли си Ричър. Евентуално. От друга страна, украинците разполагаха с две снимки, може би дори с описанието на тойотата и регистрационния ѝ номер. Но все пак беше посред бял ден и двамата с Аби щяха да действат много бързо.

Достатъчно безопасно, помисли си Ричър. Евентуално.

Прекосиха западналия квартал с изоставените сгради и Ричър с лекота откри кантората на тримата адвокати, западно от Сентър Стрийт, близо до хотелите, в края на реновираната улица. Която през деня изглеждаше по съвсем различен начин. Всички офиси бяха отворени. Непрекъснато влизаха и излизаха хора. От двете страни на улицата бяха паркирани автомобили. Но сред тях нямаше черни линкълни. Нито мъже с бледи лица и черни костюми.

Достатъчно безопасно. Евентуално.

Аби намери свободно място и паркира. Двамата с Ричър слязоха и тръгнаха към кантората. Зад бюрата завариха само двама. От Айзък Мехай-Байфорд нямаше и следа. Тук бяха само Джулиан Харви и Джино Веторето. Харвард и Йейл. Щяха да му свършат работа. Поздравиха Ричър, здрависаха се с Аби и заявиха, че им е приятно да се запознаят.

— Ами ако Максим Труленко е скрил парите? — попита Ричър.

— Това е теорията на Айзък — каза Джино.

— Винаги се носят подобни слухове — добави Джулиан.

— Мисля, че този път това е самата истина — продължи Ричър. — Снощи подхвърлих името на Труленко на охранителя в заведението, в което работи Аби. Три минути по-късно се появиха четири горили с два автомобила. Впечатляваща реакция. Охрана на най-високо равнище. А тези хора не приемат друго освен плащане в брой. Следователно Труленко им плаща. И то по максимална тарифа, щом за три минути се появиха четирима души. Това означава, че Труленко разполага с пари.

— Какво се случи с четиримата? — попита Джино.

— Изгубиха ме — отвърна Ричър. — Но междувременно доказаха догадките на Айзък.