Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Но контролът може да бъде наложен и по друг начин. Например, той би могъл да се ожени за съпруга, която да го слуша като „резонатор“ и после да съобщава на когото трябва неговите разсъждения и тайни, така че всичко, което направи, бързо да се неутрализира със съответни действия. Би могъл да вземе съпруга, която като всепризната водеща дама във Вашингтон да подслушва какво си говорят знаменитите личности и да подбира разни неща тук и там, които за ушите на врага са не по-малко важни, от който и да е секретен документ. Той би могъл да установи, че работата му се осуетява на всяка стъпка.

И един ден той разбира всичко. Определя точното местоположение на врага и установява, че се намира в собствената му къща. Залага капан, като оставя в сейфа си уж важни документи, и когато една нощ, докато врагът — неговата съпруга, преравя сейфа с помощта на своя сънародник, който трябва да фотографира документите и да предаде филма на по-висши инстанции, Лео Нап слиза долу. Вижда я, отправя към нея обвинение, но се намесва в игра, която въпреки високата му класа, се оказва не по силите му.

Да кажем, че тя го застрелва. Това изобщо няма значение. Дори и да го е направил другият, вината й нямаше да бъде по-малка. А за него остава поне да отнесе оръжието — купен отнякъде пистолет, който няма да отведе до никого, ако е захвърлен с изчистени преди това пръстови отпечатъци. Съпругата му се забавя достатъчно, за да успеят с нейния сънародник да инсценират грабеж, дава възможност на приятелчето си да изчезне и после вика полиция.

Но това не е краят. Същата тази съпруга продължава да играе ролята на светска дама във Вашингтон, все така предпазливо дебне и представлява важен и неизчерпаем източник на информация за врага. Да предположим, че е достатъчно голяма фигура, за да бъде включена в тандема „Дракон“. Той е Зъб, тя — Нокът, двама шпиони, двама убийци, двама смъртни врагове на страната ни.

Зад гърба ми водата отново зашуртя — силна струя, която щеше да отмие сапунените мехури от тялото й.

— Всичко върви добре до убийството на Ричи Коул. Отива Зъб и отново използва същия пистолет. Това свързва двата инцидента — както ти казах, когато те оставих да бъдеш моя резонатор — съвпадението е странно нещо. Даже думата съдба повече ми харесва. А последствие не е ли още по-подходяща? Ричи, Лео и Велда бяха свързани в една и съща твърде важна ситуация, а дълго време аз бях прекалено глупав, за да го осъзная.

И все пак момче като мен не остава тъпак за цял живот. Нещата се променят. Или поумняваш, или някой те прецаква. Дракона беше по петите ми и сега, като се замисля, всички дребни детайли също придобиват смисъл. Така поне ми се струва. Помниш ли, когато Горлин стреля в транзистора, как ти се разтрепери от нещо, което аз помислих за страх? По дяволите, скъпа, било е ярост. Побесняла си, че е могъл да измисли толкова тъп номер, като е изложил на риск прикритието ти. След това по телефона му разказа играта, нали? Тази къща е като ехокамера, съкровище. Говориш долу, а се чува навсякъде. Беше откачила от бяс. А аз бях твърде погълнат да проверявам личните вещи на съпруга ти, за да обърна внимание, там беше цялата работа.

Сега всичко свърши. Зъб е прикован, но това е шега, която ти все още не можеш да разбереш. Да кажем просто, че Дракона е завързан за кола. Ще седне на „горещия“ стол и целият свят ще разбере защо. Цели нации ще си ревизират политиката и ще лъжат, а пропагандата ще разкъса тъпаците в Кремъл. Може би тогава техните държави — сателити ще проявят малко повече разум и ще се откъснат от тях. А може и ние да поумнеем и да ги пратим по дяволите, но каквото и да стане, Дракона е мъртъв. Той не успя да открие Велда. Тя ще говори, ще разкрие тайната на най-страшната шпионска организация, която светът е познавал, и комунистическата философия ще бъде разбита и ще отиде на майната си.

Виж, скъпа, аз знам къде е Велда.

Душът спря и аз я чувах как си тананика, сякаш изобщо не ме слушаше.

— Номерът е следният. Ричи Коул действително е успял да осъществи връзката. Дал е на Стария Дюй — продавача от будката за вестници — едно писмо, в което посочва къде Алекс Бърд ще отведе Велда. Мястото е било уговорено предварително и тя е имала нареждане да остане там, докато някой дойде да я вземе — или Ричи, или аз. Само че той никога вече няма да може да отиде.

Само аз. Дюй е оставил писмото в едно списание. Всеки месец той ми заделяше по няколко и за да бъде сигурен, че ще получа въпросното писмо, го е пъхнал в приготвения за мен брой на „Кавалиър“. Ще бъде все още там, когато се върна в града. Ще го взема и то ще ми каже къде е Велда.