Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Ето защо Дракона прави всичко възможно да пипне тези двамата. Накрая докопва Ерлих и го застрелва. Сега вече остава само Велда. Но той се сблъсква с един проблем. През войната тя е имала много познати, от тях е Ричи Коул. От време на време, когато не е имал задача, те са се виждали, говорели са си за старите времена и са си останали добри приятели. Тя знае, че той е в Европа и успява по някакъв начин да се свърже с него. Времето не е достатъчно, за да предаде информацията, която е получила, а да я записва е твърде опасно, така че решението е Велда да бъде отведена обратно в Щатите. Всичко е било толкова спешно, че е невъзможно задачата да се възложи на подходяща агенция.

Ричи Коул пренебрегва разпорежданията, заема се лично с охраната на Велда и се връща в Щатите. Знае, че са по петите му. Дава си сметка, че Дракона ще го превърне в мишена, знае много добре, че времето няма да му стигне, за да свърши необходимото, но Велда му е дала едно име. Казала му е за мен и го е посъветвала да се свърже с един възрастен продавач на вестници, който беше наш общ познат.

Естествено, Коул прави всичко възможно да осъществи връзката, но Дракона успява да го спипа първи и стреля в него. Бедата е, че Коул не умира — той продължава да настоява, докато полицаите ме откриват, защото Велда му е казала, че аз съм толкова страхотен, че мога с голи ръце да разчупя луната на две и той смята, че след като тя говори за мен така, значи това е самата истина. А после вижда и самия мен.

Зарових лице в ръцете си, за да прогоня картината. А после вижда и самия мен.

— Майк…

— Хайде да не се лъжем, малката. Аз бях… една опиянчена отрепка.

— Майк…

— Млъкни. Остави ме да говоря.

Лаура не каза нищо, но в очите й просвана надеждата, че ще успея да се овладея. Затова замълчах за момент, налях си малко кафе, изпих го и чак тогава продължих.

— И отново тези проклети червени се оказват умни. Заравят се в информацията за Велда и попадат на мен. Разбират какво иска да направи Ричи Коул. Ричи знае къде е Велда и възнамерява да ми го каже. Само че умира, преди да успее да го направи. Те решават, че е оставил някаква информация за мен при Стария Дюй, и го убиват. Смятат, че аз действително зная нещо и ми пращат опашка, за да разберат дали ще потърся връзка с някого. Обръщат наопаки квартирата на Дюй, търсейки някакво сведение, което може да е оставил за мен Коул. Мамка му, Дракона дори се опитва да ми види сметката, защото според него аз изобщо не съм толкова важен и е по-добре да ме разчисти от пътя си.

Облегнах се назад и внезапно се почувствах ужасно празен.

— Майк, какво става?

— Нещо липсва. Нещо важно.

— Моля те, не говори повече.

— Не е това. Предполагам, че просто съм уморен. Тежко е да се завръщаш така бързо.

— Ако поплуваме, може да ти помогне.

Отворих очи, отправих поглед към нея и се ухилих.

— Писна ли ти да слушаш историите на един неудачник?

— Не.

— Някакви въпроси?

Тя кимна.

— Лео. Кой го застреля?

Аз казах:

— В този бизнес оръжие може да се намери навсякъде. Не ме е озадачавало, когато съм установявал, че револвери с еднакви балистични показатели са били използвани при различни убийства. Знаеш ли, че със същия пистолет, с който са били застреляни Ричи Коул и твоят съпруг, е извършено и още някакво убийство в западната част?

— Не, не знаех.

— Изглежда съществува някаква връзка чрез бижутата. За прикритие Ричи Коул работеше като моряк и се занимаваше с контрабанда. Твоите бижута изчезнаха. Според Пат това е обединяващият фактор. На мен ми се стори неприемлив.

— Възможно ли е положението на Лео в правителството… както ти сам подметна…

— Имам един приятел, който отхвърля подобна възможност. Постът му е такъв, че е запознат с фактите. Ще се съобразя с него.

— В такъв случай смъртта на Лео няма нищо общо с онова, което търсиш?

— Така ми се струва. В известен смисъл съжалявам за това. Искаше ми се да ти помогна да отмъстим и за него. Бил е голяма личност.

— Да, беше.

— Ще те заведа да поплуваме.

— Банските са в съблекалнята.

— Ще бъде много забавно — казах аз.

В приглушената светлина, която се процеждаше през закритите с бръшлян прозорци, ние се обърнахме с гръб един към друг и свалихме дрехите си. Когато го правиш заедно с жена, става трудно да се разговаря и ти осъзнаваш само странната топлина, мимолетното изгарящо съприкосновение, което чувстваш с кожата си, и дивото желание да се обърнеш, да я съзерцаваш или да я сграбчиш в обятията си и да я притиснеш до себе си, или да направиш каквото и да е, само не и онова, което си обещал, когато този момент на свенливост всъщност е само шега, но в действителност на теб изобщо не ти се иска да е така.