Микки Спиллейн - Ловци на момичета

Но да се върна на въпроса ти — да, живее ми се. Ти си този, който върна желанието ми за живот. Аз бях мъртва.

В този момент от нея струеше красота, която не се поддава на описание. Аз казах:

— Дори и онова, което знаеш, може да се окаже твърде много. Сега вече и ти си мишена. Не искам да станеш още по-голяма.

— Ако умреш ти, ще умра и аз — каза тя просто.

— Лаура…

Тя не ме остави да довърша.

— Майк… ти изобщо… обичаш ли ме? Слънцето в косите й беше златистомедно сияние, което се отразяваше в тъмнокафявия загар на кожата й, за да открои класическата прелест на чертите й. Гърдите й бяха така великолепно пищни, стегнатата вдлъбнатина на стомаха й се очертаваше под дъгите на ребрата, а прилепналата към тялото й материя на роклята без ръкави подчертаваше онова неподвластно на времето съвършенство, което представляваше Лаура.

— Така ми се струва, Лаура — отвърнах аз. — Не съм сигурен. Просто аз вече… не знам.

— Засега и това ми стига — каза тя. — Малко е, но то ще се разрасне, защото така трябва. Но ти си бил влюбен преди, нали?

Спомних си едновременно за Шарлот и за Велда, а мисълта за всяка от тях беше като ненадейна рана от изстрел в слабините, когато съзнанието за онова, което се е случило, предхожда бездиханността и в този миг си даваш сметка, че ти остават още няколко секунди, преди болката да те връхлети.

— Да — казах аз.

— Същото ли беше?

— Никога не е същото. Ти си… различна.

Тя кимна.

— Зная, Майк, зная. — Тя млъкна за миг и после продължи: — Ще бъде… или другата…, или аз, нали?

Нямаше смисъл да я лъжа.

— Така е.

— Много добре. Аз съм доволна. А сега иска ли ти се да поразсъждаваш на глас пред мен? Да те изслушам ли?

Облегнах се назад на стола си, подложих лице на слънчевите лъчи, затворих очи и се отпуснах, за да започна от началото — не от онова, което като хронология се беше случило най-напред, а от онези моменти, които според мен представляваха действителното начало на всичко това. Получи се бая история. Сега трябваше да разбера дали звучеше смислено.

— В този случай има само главни действащи лица. Те са особени хора, а полицията и агенциите във Вашингтон са твърде далеч от истината. Отделите имат информация само за резултатите, без изобщо да са наясно с причините и въпреки че подозират някои работи, не се намират в положение, при което могат да бъдат сигурни какви мерки да предприемат. Затова просто ги изключваме и отиваме към основните неща. Те може и да са спекулативни, но изразяват същността и водят до заключения.

Историята започва в края на Втората световна война с една шпионска група, оглавявана от Джералд Ерлих, който наред с други личности е обсебен от видения за световна империя. О, това съвсем не е нова мечта. Преди него са били Александър Македонски, Цезар, Наполеон, така че той поема по вече утъпкана пътека. Тъй като началният подбудител на Ерлих е елиминиран, той си избира друг — Хитлер. При този режим той става велик и организацията му се разраства до невероятни мащаби. Ето защо, когато Хитлер умира, а Третият Райх рухва, това също се оказва без значение, тъй като сега разделението на света вече е глобално. Остават само два лагера — Изтокът и Западът, и за момента той избира да влезе в коалиция с първия. Джералд Ерлих решава, че неговата следваща основна движеща сила ще бъде правителството на червените. Той смята, че те ще бъдат абсолютните победители в битката за завоюване на света, а по-късно, когато настъпи подходящият момент, той ще им изземе властта. Само че колко изменчиви могат да бъдат обстоятелствата и времето. Той не разбира, че комунистите не по-малко от него мечтаят за тяхна световна империя. Не си дава сметка, че те ще го разкрият и използват, а си въобразява, че са в неговите ръце. Червените обаче успяват да изземат ръководството на организацията му. Както са постъпили с останалата част на света, намираща се под техен контрол, те не само завладяват неговата корумпирана група, но и съзнателно засилват корупцията в нея. Съумяват да контролират дейността на организацията, но не и нейния фанатизиран лидер и много добре го разбират. Ето защо той трябва да изчезне. Завинаги — с други думи, той трябва да умре.

Само че Ерлих не е толкова глупав. Той вижда симптомите и ги тълкува съвсем правилно. Вече не е млад, а и ръководната роля в организацията му се е изплъзнала. Виденията му за световна хегемония престават да му изглеждат толкова важни, главната му цел сега е да оцелее по възможно най-добрия начин, а страната, която може да му осигури такова убежище, е Америка. И той идва тук. Сключва брак под фалшивото име на Руди Сайвък с една богата вдовица и за известно време всичко в личния му живот е наред.