Микки Спиллейн - Ловци на момичета

— В теб има цяла пропаст, запълнена с жестокост.

— Но не пасва много на твоята, Майк.

— По дяволите, никак.

— Не е така, един ден ще разбереш какво имам предвид. Ще се видиш как проявяваш насилие и то по начин, до който аз никога не бих прибягнал. Истинското насилие не е в самия акт. То се изразява в съзерцанието и наслаждението от това действие.

— Престани!

Рикърби се усмихна, а силната ненавист, която миг преди това го беше изпълнила, сега почна бавно да изтича. Ако бях аз, щях да треперя като лист, но той само небрежно се пресегна към кутийката бира, отпи хладнокръвно от нея и я остави.

— Разполагам с информацията, за която ме беше помолил — каза той.

Докато изчаквах, аз минах зад бюрото, седнах и отворих долното чекмедже. Ремъкът с кобура беше все така еластичен, въпреки че беше лежал там седем години. Смъкнах сакото си, настаних кобура под мишницата си и се облякох отново.

— Аз… успях да разбера какво е станало с Джералд Ерлих — каза Арт.

Притиснал ръка в страничната облегалка на стола, усещах ударите на пулса си. Продължавах да чакам.

— Ерлих е мъртъв, приятелю.

Издишах бавно, с надеждата, че лицето ми не издаваше как се чувствах.

— Умрял е преди пет години и тялото му е било идентифицирано с абсолютна сигурност.

Преди пет години! Но нали трябваше да е умрял през войната?

— Намерили са го застрелян в главата в Източната зона на Германия. След войната са му били взети отпечатъци от пръстите и е бил регистриран заедно с много други известни военнопленници, така че няма никакво съмнение по отношение на самоличността му. — Арт замълча за момент, погледна ме изпитателно и продължи. — Очевидно този човек е искал да се прехвърли в Западната зона. Съществуват документи и материали, които доказват, че е избягал от Русия. Има основание да се предполага, че там е изтърпявал тежко наказание, и ако човек реши да поразсъждава, би могъл да каже, че Ерлих е успял да избяга от затвора и е бил застигнат от смъртта само на няколко ярда от свободата.

— Това е твърде ценна информация, за да изтече от Източната зона — казах аз.

Рикърби кимна мъдро.

— Имаме си наши хора там. Подобни неща се разследват съвсем целенасочено. В тези сведения няма нищо случайно.

Очите му бяха особени, някак странно скосени, сякаш наблюдаваха нещо съвсем непознато, чието съществуване изобщо не бяха подозирали. Наблюдаваха и чакаха. После Арт каза:

— Ерлих е изпълнявал твърде важни функции, за които доскоро не сме имали и най-малка представа. Бил е ядрото на организация от тайни агенти за шпионаж, каквато никога до този момент не е била изграждана и чиято роля не е намаляла по важност дори след падането на Третия райх. Това е била такава безпощадна организация, че нейните членове, за да постигнат целите си, биха подкрепили всяко правителство, способно според тях да победи в един предстоящ глобален конфликт, и очевидно те са избрали червените. Да се противопоставят едновременно и на тях, и на нас, би означавало да се бият на два фронта, така че би било по-удачно да подкрепят едната страна, докато другата загуби, после да подкопаят и тази, която са толерирали, докато бъдат в състояние да спечелят пълно надмощие.

— Идиотщина — казах аз.

— Нима?

— Те не могат да победят.

— Но без съмнение са в състояние да причинят невероятна разруха.

— Тогава защо са убили Ерлих?

Арт се облегна назад и фамилиарно скръсти ръце на гърдите си.

— Много просто. Той е дезертирал. Решил е да се махне. Да речем, че на стари години е поумнял и е осъзнал настоящото безсмислие на собствената си водеща роля в този план. Искал е да изживее на спокойствие няколкото години, които са му оставали.

В известен смисъл звучеше разумно. Аз кимнах.

— Но е трябвало да умре — продължи Арт. — Съществувало е нещо, известно само на него и на следващия по ранг във веригата от командващите — онези, които са ръководели тази организация.

— И какво е било то?

— Познавал е всички агенти в групата. Бил е в състояние да провали цялата мрежа, ако се раздрънка пред Запада; и тогава идеята за завладяване на света от червените или от другите щеше да отиде в помийната яма.

— И това го знаеш със сигурност? — попитах аз.

— Не. Да кажем, че съм убеден в неговата истинност, но не го знам. Пък и на този етап изобщо не ме интересува. Онова, което ме засяга, е останалата част от тази история. — Очите му отново се впиха в мен. — Ерлих беше открит и премахнат от един човек, известен сред руснаците като техния главен убиец — агент Горлин, но ние го знаем като Дракона.