Саймон Бекетт - Опасни пътища

— Защо? Току-що бях унизен от този дребосък, и то заради нещо, което отгоре на всичкото не исках да правя! — Прокара ръка през косата си. — Казах ти, че ще сгрешим, но ти не пожела да ме чуеш, нали?

— Вече говорихме за това.

— Майната ти! Ти ли беше този, който трябваше да седи там, докато онова лайно те прави на глупак? Не, просто ме накара да отида и аз да отнеса пешкира вместо тебе!

— Опита ли се да отречеш? — попитах, за да го разсея.

— Как, по дяволите, бих могъл да отрека , след като току-що му се бях пуснал? Просто си седях там като идиот и ми се искаше да си мъртъв. После той заяви, че май ще е най-добре да си тръгва и че няма да каже на никого за „недоразумението.“

— Е, това все пак е нещо.

Втренчи се в мен.

— О, да, голяма утеха. И се хващам на бас, че ще си удържи на думата.

— Мислиш ли, че няма?

— Е, хайде, Доналд! Сериозно ли смяташ, че няма да сподели с Анна? Аз бих го направил. Прекалено добра възможност е, за да я пропусне. Направо си го представям. „О, нали го знаеш Зепо, онзи мъжествения манекен? Пусна ми се, а аз го отблъснах.“ Тогава Анна може да каже: „Ама че забавно, и аз също.“ Погледни истината в очите, Доналд, преебаха ни. — Изправи се рязко. — Къде е тоалетната? Трябва да се изпишкам.

Отговорих, без да мисля:

— На горния етаж, в дъното на площадката.

Той излезе. Замислих се над чутото. По някаква причина не бях изненадан. Като че ли го бях очаквал. Но преди да успея да проследя тази мисъл, една далеч по-важна ми мина през ума. Тоалетната беше на същия етаж с галерията ми. А бях оставил вратата отворена.

Почти изтичах по стълбите. Банята се намираше в далечния край на коридора. Вратата беше затворена. Тръгнах с облекчение към стаята, в която пазех колекцията си, и замръзнах. Зепо беше там и стоеше пред шкафа, върху който се намираше кутията ми за енфие.

Опитах се да говоря спокойно.

— Тоалетната е в края на коридора.

Той се обърна и ми се ухили.

— Знам.

Подканих го:

— Ако нямаш нищо против, бих искал да заключа тук.

— Не сега. Още не съм разгледал.

Усетих, че се разтрепервам.

— Това е частната ми колекция. Не е отворена за посетители.

— Не се учудвам. — Засмя се. — Доналд, ах, ти дърт похотлив мръснико! Пазил си го в тайна, нали?

Тръгнах към него.

— Би ли излязъл оттук?

— Ей, ей, ей, няма защо да ставаш груб. Вратата беше отворена, видях хубавите картини и влязох да ги разгледам. Изкуството е за това, нали? — Погледна гравюрата пред себе си. — Лебедът чука ли я или какво?

— Изчезвай.

— Доналд, не бъди толкова лош. Не им правя нищо. Интересно ми е наистина. Никога досега не съм виждал старинно порно.

— Това не е порнография!

— Е, не е и Енид Блайтън, нали? Има ли отделение „Читателски съпруги“? — Тръгна из стаята. — Господи, виж размерите на тая дебела кучка! Трябваше да ми кажеш, че си падаш по такива работи. Можех да ти намеря нещо истинско. Не като тия порно разлигавени боклуци. Имам предвид, че в повечето няма истинско проникване. А тия кучки приличат на заспали.

— Казах ти да изчезваш!

Погледна ме. Усмивката му беше неприятна.

— Чух те. Но тук ми харесва. Чувствам се като у дома си. — За да го докаже, придърпа стола, в който се бях унесъл преди малко, и седна. — Обаче не искам да те задържам, Доналд. Ти върви, ако желаеш.

Не можех да направя нищо. Колкото повече показвах, че присъствието му ми е неприятно, толкова по-дълго щеше да остане.

— Ако настояваш да се държиш детински, предполагам, че не мога да ти попреча.

— Точно така, не можеш. — Огледа се. — Значи тия неща те възбуждат, а?

— Не по начина, по който, изглежда, ти си представяш. Намирам ги за естетически стимулиращи, ако това искаше да кажеш.

— Глупости, Доналд. Ако се интересуваше само от „естетическата им стойност“, защо ли на всичките се вижда как хората го правят? Или е само съвпадение?

— Не отричам, че са еротични. Но първо и преди всичко това е еротично изкуство, макар че не очаквам да разбереш разликата.

— Значи се опитваш да ми пробуташ, че се интересуваш само от изкуството, не от еротиката? — Засмя се.

— Не бих очаквал някой като теб да разбере какво имам предвид.

— Хайде, хайде, не се ядосвай. Ако се задоволяваш, гледайки порнографски картини, това си е твоя работа. Далеч съм от мисълта да те нарека мръсно старче. — Протегна крака. — Както и да е, да се върнем към работата. Трябва да си уредим сметките, нали?

— Да си уредим сметките ли?

— Точно така. За извършените услуги. — Приведе се напред. — Искам да ми платиш. После ще те оставя да се наслаждаваш на „изкуството“ си на спокойствие.