Джеймс Паттерсон: Шестата жертва

Отворих вратата за втория етаж и влязох в боядисания в пастелни тонове коридор на детското отделение. Ободрителни витражи с рисунки на дъги и пикници се редуваха по стените.

Ориентирах се до спешното и показах значката си на сестрата в приемното — жена на около 40 години с прошарена коса и големи кафяви очи. Обясних й, че се налага да говоря със свидетеля и че няма да отнеме много време.

— Имате предвид Тони Канело? Момченцето, което бе простреляно днес на ферибота?

— Имам два-три въпроса, няма да го натоварвам прекалено — отвърнах.

— Съжалявам, лейтенант — отговори сестрата, с очи приковани в моите, — шансът беше едно на хиляда. Изстрелът бе засегнал някои важни органи. Със съжаление ви информирам, че момчето почина преди около двайсет минути.

Потърсих опора върху работния плот на сестрата.

Тя ми говореше, питаше дали искам да видя някой друг и дали имам нужда от нещо. Дадох й чантата с мечето и я помолих да го даде на следващото хлапе, което бъде докарано в спешното.

Успях някак да се добера до паркинга и потеглих към Съдебната палата.

Съдебната палата прилича на гранитен куб, който заема цяла пресечка на улица „Брайънт“. Нейните неприветливи и извехтели десет етажа подслоняват Върховния съд, кабинетите на областните прокурори, южното подразделение на полицейското управление на Сан Франциско и затвора на последния етаж.

Кабинетът на съдебномедицинските експерти е в съседна сграда, до която може да се стигне през задна врата на приземния етаж на Съдебната палата. Отворих вратата от стомана и стъкло в дъното на фоайето, излязох зад сградата и се запътих по прохода, който водеше към моргата.

Отворих вратата към залата за аутопсии и незабавно почувствах лютия студ. Прекосих помещението като собственик, навик, който най-близката ми приятелка — старшият съдебномедицински експерт Клеър — подкрепяше.

Естествено, сега не Клеър се беше качила на стълбата, за да прави снимки на жената, положена в момента на масата. Заместникът й, четирийсет и нещо годишен, висок около метър и петдесет бял мъж с прошарена коса и с очила с черни рогови рамки, бе заел мястото й.

— Доктор Джи — обърнах се към него, влитайки в залата за аутопсии.

— Гледайте в краката си, лейтенант.

Доктор Хъмфри Германюк бе поел офиса на съдебномедицинските експерти преди около 6 часа, а вече беше успял да подреди покрай стената стройни редици документация. С върха на обувката си върнах в предишното й положение една купчина, която случайно бях ритнала, и я подравних изрядно.

Бях запозната с репутацията на Германюк на добър професионалист с чувство за хумор и безупречно поведение на свидетелската скамейка. Всъщност по нищо не отстъпваше на Клеър, а някои дори твърдяха, че ако тя се оттегли, той е с единия крак в нейния кабинет.

— Какво е положението с Андреа Канело? — попитах и се доближих до масата.

Пациентката, така да се каже, беше гола, лежеше по гръб, а раната от куршум се мъдреше в центъра на гръдния й кош.

— Спазвайте ограничителната линия, лейтенант. Това е зона, свободна от ченгета — изграчи той. Видът му говореше, че не се шегува. — Вече минах през вероятно малтретиране на дете, пътен инцидент и жена с разцепена от ютия глава. Жертвите от ферибота ще са целодневна мъчителна работа, а едва започвам. Ако имате въпроси, питайте. В противен случай оставете номера на мобилния си върху бюрото ми. Ще ви звънна, щом приключа.

После ми обърна гръб и взе да мери големината на огнестрелната рана на гърдите на Андреа Канело.

Излязох, а главата ми се пръскаше от гневния изблик, който се опитвах да овладея. Не можех да се сдърпам с доктор Джи, а и между другото, той беше прав. При липсата на Клеър бездруго малобройният екип на патоанатомите беше обявил „извънредно положение“. Германюк ме познаваше бегло, трябваше да брани отдела си, правата си, правата на „пациентите“ си, неприкосновеността на разследването.

А освен това се налагаше да направи сам аутопсията на всички жертви от престрелката.

Ако в това масово убийство се включеше втори патоанатом, печен адвокат можеше да насъска двамата един срещу друг, да търси несъответствия, които да подкопаят надеждността на техните показания.

При положение че открием ненормалника, който е извършил убийствата.

И при положение че стигнем до процес.

Беше почти четири следобед. Щом Андреа Канело бе за него едва първата жертва от ферибота, целодневните му усилия щяха да прераснат в целонощни.