Джеймс Паттерсон: Шестата жертва

— Момчето ще оживее ли? — попитах.

Трачио потръпна.

— Изгубило е много кръв. — Той посочи друго тяло, бял мъж с побеляла коса на видима възраст около петдесет години, полупроснат под една пейка. — Пер Конрад. Инженер. Работел е на ферибота. Вероятно е чул изстрелите и се е опитал да помогне. А и този — посочи азиатец, проснат по гръб в центъра на палубата — е застраховател, Лестър Нг. Още един, който можеше да стане герой. Според свидетелите всичко се е разиграло за две-три минути.

Започнах да си представям случилото се по информацията, която ми даде Уили, а и по току-що получената от Трачио, като се вглеждах в телата и се опитвах да сглобя всичко в нещо, което да има смисъл.

Чудех се дали стрелбата е била планирана, или нещо бе предизвикало стрелеца, и ако е така, какво го е предизвикало.

— Един от пътниците мисли, че е видял стрелеца да седи сам преди инцидента. Ето там — посочи Трачио. — Според него е пушел цигара. Под една от масите с открит пакет „Търкиш Спешълс“.

Последвах Трачио до кърмата, където няколко ужасени пътници седяха на тапицирана пейка, която следваше вътрешната извивка на парапета. Някои от тях бяха опръскани с кръв. Други се държаха за ръце. Лицата им сякаш бяха замръзнали от шока.

Полицаите все още разпитваха очевидците за имената и телефонните им номера, вземаха показания. Сержант Лекси Роуз се обърна към нас с думите:

— Началник, лейтенант, господин Джак Руни има добри новини за нас.

Възрастен мъж в светлочервено шушляково яке пристъпи напред. Той носеше очила с големи рамки и дигитална камерка с размерите на калъпче сапун, която висеше на черен шнур на врата му. На лицето му се мъдреше гримаса на зловещо задоволство.

— Записах го тук — каза Руни и вдигна миникамерата. — Хванах откачалката в действие.

Началникът на отдела по местопрестъпленията Чарли Клапър мина по моста с екипа си и се оказа на борда минути, след като очевидците бяха освободени. Чарли спря пред нас, поздрави шефа, каза: „Здрасти, Линдси!“, после се огледа.

След това затършува из джобовете на сакото си, измъкна латексови ръкавици и ги нахлузи.

— Добър улов — отбеляза.

— Да останем оптимисти — отвърнах, като не успях да прикрия острата нотка в гласа си.

— Непоправим оптимист — коментира той, — това съм аз.

Стоях с Трачио, докато от отдела си вършеха работата, поставяха маркери, снимаха телата и кървавите локви.

Те вдигнаха някаква метална тръба, прибраха в плик уликата, която можеше да ни заведе до убиеца: полупразния пакет турски цигари, намерен под масата на кърмата.

— Засега изчезвам, лейтенант — обърна се към мен Трачио, втренчен в ролекса си. — Имам среща с кмета.

— Искам да се заема лично със случая — казах му.

Той вторачи тежък поглед в мен. Бях наострила сетивата му за неизбежна опасност, но не можех да се върна назад.

Трачио беше свестен тип, през по-голямата част от времето го харесвах. Но началникът беше кацнал на поста си по административен път. Никога не беше работил по случай, а това влияеше на гледната му точка.

Той искаше да си върша работата на бюрото.

А аз работех най-добре на улицата.

Последния път, когато бях заявила желание да се впусна лично в случай, той ми заяви, че съм неблагодарница, че много има да уча как се ръководи, че трябва да си върша проклетата работа и да съм щастлива от повишението в лейтенант.

Сега ми припомни остро, че единият от партньорите ми е убит на улицата и че само пред месеци с Джейкъби бяхме обстрелвани в една глуха уличка в Тендърлойн 1 1 Тендърлойн — квартал в град Сан Франциско с репутацията на един от най-престъпните, въпреки че е разположен в центъра на града и в близост до много престижни квартали. — Б.пр. . Беше истина. И двамата едва не загинахме.

Този път не можеше да ми откаже. Най-близката ми приятелка беше простреляна в гърдите, а извършителят се разхождаше свободен.

— Ще работя с Джейкъби и Конклин. Екип от трима. Ще помоля Макнийл и Чи да ни подкрепят. Ще включим и другите от отряда при нужда.

Трачио кимна разсеяно, но даде зелена светлина. Благодарих му и се обадих на Джейкъби по клетъчния. После позвъних и в болницата — попаднах на състрадателна сестра, която ми обясни, че Клеър все още е в операционната.

Напуснах местопрестъплението с камерата на Джак Руни, възнамерявах да изгледам записа, щом се върна в Съдебната палата, да видя стрелбата с очите си.

Вървях по подвижния мост и промърморих „откачалки“ още преди да съм стигнала до тротоара. Репортерите на трите местни телевизии и на „Кроникъл“ ме чакаха. Познавах ги всички.