Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Кой се е обадил?

— Съседката. 6F. Вирджиния Хаусам.

Двамата с Конклин влязохме в бедно обзаведения апартамент на жертвата. Главата на мъжа лежеше в кървава локва, тъмна на фона на полирания дъбов под.

Беше цветнокож, на около трийсет години, в добра форма. С шорти, тънка сива тениска и маратонки. Лежеше на лявата си страна до крос тренажор.

Наведох се да го огледам по-отблизо. Очите му бяха затворени, едва дишаше, но все още беше жив.

Санитарите влязоха шумно, струпаха се около жертвата и на три вдигнаха човека на носилката.

Най-близкият до мен санитар каза:

— Той е в безсъзнание. Ще го откараме в болница „Сан Франциско Дженеръл“. Бихте ли се отдръпнали, сержант? Благодаря!

С Чарли Клапър и няколко следователи влязохме в дневната на Уайът и отидохме до бягащата пътека под съпровода на сирените, които виеха, докато линейката се отдалечаваше по „Таунсенд“.

— Кабелът на уреда е срязан — каза Клапър, като показа къде е направен срезът: сякаш бе използван остър нож. — Видя ли жертвата? — попита ме той.

— Да, човекът е жив, Чарли. Поне засега. Според мен е нападнат отзад.

Както и в случая с Ирене Волковски, каквото и да беше използвано за удара по черепа на Бен Уайът, оръжието вече не беше в апартамента. Както и в първия случай, всичко беше оставено недокоснато.

Без съмнение между почти ежедневните нападения, които всяваха ужас в „Блейкли Армс“, имаше връзка.

Но каква е тя? Какво става?

Съседката Вирджиния Хаусам беше някъде под трийсетгодишна и работеше в нощен клуб в града. Тя ни каза, че Уайът бил търговец, че бил много свестен и въобще не е възможно някой, който е с всичкия си, да иска да го нарани.

Благодарихме на госпожица Хаусам за помощта и слязохме по аварийното стълбище с идеята, че хората, които живеят под апартамента на убития, може да са чули странен шум и вероятно ще дадат някакъв ориентир за часа на нападението.

Тъкмо слизахме с Конклин, когато телефонът ми иззвъня. На дисплея се изписа името на Дейв Станфорд.

— Да.

— Имам хубава новина.

Направих знак на Конклин да долепи ухото си, за да чува.

— Новини за Ерика Уитън?

— Не, но да знаете, че Чарли Рей си е изпил топлия шоколад със сметана и сега спи в собственото си легло — изсмя се Станфорд.

— Прекрасно, Дейв! Какво се е случило?

Станфорд ми разказа, че се появил съпругът на някаква съкрушена жена. Тяхното дете починало преди седмици.

— Жената, която отвлякла Чарли, била съсипана от мъка — каза Станфорд. — Тя карала по улицата и видяла Чарли да наднича иззад оградата. Спряла и го отвлякла.

— Арестувана ли е?

— Да, но тя не е нашият човек, Линдси. Няма нищо общо с Ерика Уитън или Мадисън Тайлър. Лекуват я, взима антидепресанти, а вчера е излязла за първи път от дома си, откакто е починало детето й.

Благодарих на Станфорд и затворих телефона. Конклин стоеше до мен. Гледах го в очите, усещах напрежението му.

— Значи нямаме нищо — каза Рич.

— Не, имаме нещо — подхвърлих и продължих надолу по стълбите. — Имаме убиец, който вилнее в тази проклета сграда. Колкото до Мадисън Тайлър, пак сме в задънена улица.

Мики Шърман седна до Алфред Бринкли на банката на защитата — искаше да накара клиента си да го разбере въпреки лекарствата, с които е натъпкан. Горкият направо се беше скашкал.

— Фред, Фред! — Шърман разтърси рамото на клиента си. — Фред, днес започваме със защитата, разбираш ли? Днес ще разпитам хора, които ще направят характеристика на личността ти.

Бринкли кимна.

— Ще разпиташ ли лекаря ми?

— Да, доктор Фридман ще обясни какво е умственото ти състояние, така че не се разстройвай. Той е на наша страна.

— Искам да имам възможност да разкажа моята версия.

— Ще видим. Все още не съм убеден, че трябва да те подлагаме на разпит като свидетел.

Мики получи бележка от помощника си, в която пишеше, че свидетелите са налице. Съдебният пристав извика:

— Всички да станат.

Съдията влезе в съдебната зала през вратата зад съдийското място. Съдебните заседатели се появиха и заеха местата си.

Беше четвъртият ден на процеса срещу Алфред Бринкли, заседанието започваше.

— Господин Шърман — започна съдия Мур, — готов ли сте с първия си свидетел?

— Защитата призовава господин Айзък Кинтана.

Кинтана се беше навлякъл с няколко ката странни дрехи, но очите му бяха спокойни. Той се усмихна и зае мястото си.

— Господин Кинтана — започна Шърман.