Джеймс Паттерсон - Шестата жертва

— Само на това може да разчита. Слушай, Бринкли ми изглеждаше с ума си, точно това казах. Съдебните заседатели няма да се хванат на твърдението на Бринкли, че чувал гласове.

— Да — Юки смачка хартиената си салфетка. — Чудя се какво ли е казала най-близката приятелка на Марша Кларк, преди съдебните заседатели да обявят О Джей Симпсън за невинен. „Не се тревожи, Марша, на никого не му пука за ръкавицата.“

Облегнах се на стола си, когато Сид ни донесе бургерите с пържени картофки.

— Слушай — казах й, — видях Мики на стълбите в Съдебната палата, заобиколен от репортери. Не е ли странно, че миналото лято обожавахме начина, по който си играе с медиите. А сега си мисля по негов адрес: „Ах, ти, медийна свиньо!“

Юки не се засмя.

— Юки — казах и я хванах за китката, — измъкваш се умно, водиш случая чудесно и преди всичко звучиш разумно.

— Добре, добре — отвърна тя, — приключих с мрънкането. Благодаря, че даде показания, и благодаря, че ме подкрепяш.

— Ще направиш ли нещо за мен?

— Ъ?

— Вкарай малко калории в организма си и имай вяра в себе си.

Юки вдигна хамбургера, после го остави на подноса, без да отхапе от него.

— Знаеш ли какво става, Линдси? Допуснах грешка. А при случаи като този нямаш право на грешки, дори на една! За първи път ми се случва да осъзная, че може да загубя процеса.

— Току-що се обади Маклийн — каза Джейкъби в мига, в който влязох в следствения участък следобеда.

С Конклин придружихме Джейкъби до офиса му, а той продължи:

— Преди три часа едно дете е било отвлечено от улицата в Лос Анджелис. Малко момче. Описват го като някакъв гений на математиката.

Дори не си направих труда да седна.

Изстрелях цяла буря от въпроси към Джейкъби: дали детето е било отвлечено от някой с черен ван? Имало ли е някакви улики на местопрестъплението? Номер на автомобил, описание, каквото и да е? Родителите на детето разпитани ли са? Получили ли са вест от похитителя? С две думи: отвличането прилича ли на случая с Мадисън Тайлър?

— Боксър, обуздай ентусиазма си, ако може — каза Джейкъби и хвърли остатъците от чийзбургера си в кофата. — Ще ти кажа всичко, което знам, всяка подробност.

— Ами тогава по-живо — изсмях се аз.

Седнах, наведох се напред, разположила лактите си на бюрото, докато Джейкъби ни информираше.

— Родителите са били в къщата си, а детето е играело в задния двор — каза ни Джейкъби. — Майката чула изскърцване на спирачки. Била на телефона, погледнала през прозореца към улицата и видяла черен ван, който бързо завил зад ъгъла. Не обърнала много внимание. След няколко минути погледнала в задния двор и открила, че момчето го няма.

— Детето е излязло в предния двор? — попита Конклин.

— Възможно е. Вратата била отворена. Детето може да я е отворило, нали е било умно? А може и някой друг да я е отворил. В Лос Анджелис полицията била вдигната по тревога, но бащата, който не искал никакви рискове, се обадил на федералните. — Джейкъби бутна някакъв факс към мен с логото на ФБР. На втората страница имаше фотокопие, на което се виждаше очарователно малко момченце — с големи кръгли очи, с трапчинки, изглеждаше страхотна душичка. — Името на момчето е Чарли Рей, на шест години е. Полицията в Лос Анджелис анализира следите от гуми пред къщата на Рей, те съвпадат със стандартния стар модел на миниван хонда. И като говорим за това, няма доказателства, че превозното средство е участвало в отвличането. Не са открити никакви отпечатъци по вратата.

— Детето имало ли е бавачка? — попитах аз.

— Да. Браяна Кърни. По времето, когато е отвлечен Чарли, била на зъболекар. Алибито й е проверено. Деликатна работа, Боксър. Може би са участвали същите похитители, които са отвлекли и Мадисън Тайлър, а може би не…

— Трябва да разпитаме родителите — каза Конклин.

— Все едно че мога да ви спра! — каза Джейкъби. — Двойка бойни псета! — и подаде още два листа хартия към нашата част на бюрото — електронни билети на мое име и на името на Конклин. Сан Франциско-Лос Анджелис, отиване и връщане. — Слушай — каза Джейкъби, — докато не се установи друго, ще гледаме на това отвличане като на част от случая „Тайлър“, така че се отчитайте пред лейтенант Маклийн. И ме дръжте в течение. — Той си погледна часовника. — Часът е два и петнайсет. Още към четири може да сте в Лос Анджелис.

Патрулните коли бяха паркирани на еднопосочната улица пред дървената къща на семейство Рей. Беше една от многото подобни къщи, накацали една до друга от двете страни на улицата.